Източните Родопи могат да се окажат родината на древен народ с много точни познания за съзвездията, който е вдигал култови комплекси и храмове, ориентирани според разположението на тогавашната звездна карта, вярва Робърт Бовал. При посещението си преди година по покана на БНТ той е бил изключително впечатлен от скалния феномен Белинташ и е застанал зад теорията, че комплексът е слънчева обсерватория, ориентирана според зимното слънцестоене. Тя вероятно е служила и като храм и светилище и е създадена около 6-7000 г. преди Христа, изказва предположения при първото си посещение в България авторът на бестселъри. Именно в опит да разчете знаците, оставени от древната цивилизация, която предшества времената, официално определени от науката за властването на фараоните, Бовал е на експедиция в Родопите. Заедно с другите членове на международния екип се надяват да разкрият загадките на култовите комплекси, техните скални ниши и кръгли отвори, ориентирани според съзвездията и отворени обсерватории. Според Бовал е напълно възможно вярванията на предците ни в Родопите да са кореспондирали с тези на създателите на пирамидите.
Изследователят печели световна слава с теорията си за връзката между разположението на пояса на съзвездието Орион 10 500 г. преди Христа и на това на трите пирамиди от платото в Гиза. Според Бовал те са повторение на тогавашната звездна карта, а
цивилизацията на фараоните е значително по-стара
отколкото твърди официалната наука, според която пирамидите са вдигнати 2500 г. преди новата ера. Именно култът към звездното небе е и религиозната връзка, която се надява да открие експедицията между вярванията на древните египтяни и на създателите на култовите комплекси като Белинташ, Татул и Харман Кая у нас. Светилищата и обсерваториите, според Бовал, могат да се окажат от цивилизация, предхождала тракийската, към която към момента се отнасят древните монументи.
Най-известната книга на Робърт Бовал е "Загадката Орион". Теорията за връзката между едноименното съзвездие и пирамидите се ражда почти случайно, след наблюдение на строителния инженер на звездното небе в пустинята на Саудитска Арабия. Впоследствие той съпоставя звездите от Орион със снимка от въздуха на египетските пирамиди в музея в Кайро. Откритието му дава тласък на почти непознатата дотогава специалност археоастрономия и разкрива подробности за изумителните астрономически познания на строителите на пирамидите и Сфинкса.
В екипа по следите на изгубената цивилизация в Родопите е и геологът д-р Робърт Шок. Според него
Сфинксът е значително по-стар
отколкото твърди официалната наука. И тъй като теорията му е обоснована с научни доказателства, тя е и по-трудна за оборване от представителите на официалната египтология. Според д-р Шок дълбоките ерозионни следи по тялото на Сфинкса са следствие от дългогодишното действие на "свирепи водни потоци и обилни дъждове", а не на пустинни пясъчни ветрове. Което от своя страна доказва, че монументът е значително по-стар и датира от времето преди Сахара да се превърне в пустиня. За това, че науката признава трудовете му говори и фактът, че вече две десетилетия д-р Шок е преподавател в престижния Бостънски университет.
В екипа, който ще се опита да разбули тайните на светилищата от Източните Родопи, е и астрофизикът от НАСА д-р Томас Брофи. Той е един от учените, популяризирали загадъчното плато Набта Плая в пустинята Сахара, което представлява точна звездна карта на древното небе. Не по-малко интересен се оказва и релефът под светилището, скрит под 4-метров пласт пясък. Той представлява
изумително точна карта на Млечния път
наблюдаван от позицията на галактическия полюс. Като създателите на комплекса в Набта Плая също са живели в епохата на създателите на пирамидите и на култовите комплекси в Родопите - между 7000 и 9000 г. преди Христа.
От българска страна в експедицията ще вземе участие проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН. Тя дълги години изследва праисторическите каменни светилища в Източните Родопи. Според професора те са дело на изчезнала цивилизация с 2000 г. по-стара от тракийската.
Наталия Малчева