Трите момчета, които се изгубиха в Стара планина, изправиха на пръсти не само родителите си, но и всички, които изпитват ужас от възможността някой млад човек да си отиде без време. За радост момчетата се върнаха живи и здрави след продължително издирване. В същото време подобни случки няма как да ни откажат от едно от най-приятните неща, които може да ни се случат - разходките в планината са най-сигурният начин да се откачим от дотягащата офисна повторяемост. Инцидентите обаче винаги са възможни. Затова сме събрали най-важните съвети, които да спазвате в критични ситуации. След като прегледате тях, може да пробвате и филма на Дани Бойл - "127 часа"; ужасяващ, но и зверски добър, проследяващ с документална прецизност ада на подобни кризи. Ето кои са правилата, с които може да опитомите природата.

Паниката е най-големият враг
Каквото и да става - туширайте паниката максимално. В ежедневните ситуации страхът е лош съветник. При загубване в планината обаче направо може да ви докара до летален изход. Колкото повече се паникьосвате, толкова повече расте чувството за дезориентация. Паниката често върши един особено коварен номер - подгонени от нея, хората решават просто да ходят нервно и забързано напред, разчитайки, че така полагат усилия за спасението си и то ще дойде. Не го правете в никакъв случай - може съвсем леко да сте се отклонили от пътя, а именно страхът да ви прати в планински дебри, от които няма измъкване. Най-важното правило е: спрете се на едно място, дишайте бавно и дълбоко в продължение на няколко минути. Тогава преминете към следващата стъпка.

Визуализация по спомен
Иска се огромна концентрация за този процес, но неминуемо трябва да го извършите, ако искате да отървете кожата. Затворете очи и опитайте да си спомните целия път, който сте извървели до момента. Ако имате лист и химикал се опитайте да начертаете малка карта: нарисувайте всяка малка подробност, за която си спомняте; окото помни добре детайлите и чрез тях можете да се върнете обратно. На връщане също обръщайте внимание внимателно на всички ориентири. Дори и да не успеете да намерите пътя, плюсът е голям: ще опознаете района, в който сте, а това ще ви накара да се почувствате по-уверени.

Сигнал
Разбира се, ако имате обхват на телефона, успехът е почти гарантиран. Ако не обаче, трябва да се опитате да привлечете внимание. Крясъци, пеене, хвърляне на камъни и всичко останало, за което ви хрумне. Ако сте сред планинска поляна, направете триъгълник, като използвате клони и мокри листа, понеже произвеждат най-много дим. Числото 3 навсякъде сред дивата природа е стандартен бедствен сигнал. И пак не забравяйте за паниката: обикновено когато човек започне да крещи, звукът от собствения му глас допълнително му напомня, че е в беда. Колкото и абсурдно да звучи, крещете методично и по план, на определени интервали.

Поне един информиран
Дори и най-опитните планинари знаят, че не е невъзможно да изпаднат в опасност: дивата природа е колкото красива, толкова и носеща в себе си едно особено безразличие към собствената ти съдба. Едно от най-важните неща, които трябва да направите, е: просто съобщете поне на един близък човек къде отивате. Големите издънки стават, когато сте запазили тайна от всички и никой няма идея, че сте по дивите чукари: да, звучи романтично, но в един момент може да се обърне срещу вас. По отношение на дрехите и екипировката златното правило е това на двата слоя. Двуслойната палатка ще ви опази от студа и дъжда през нощта, а двуслойните панталони вършат чудесна работа при валежи през деня.

Слизайте надолу
Ако твърдо сте решили, че трябва сами да откриете пътя, просто слизайте надолу. Няма гаранция, че ще стигнете до населено място, нито пък че сте на правилната посока. Но просто на по-ниските места студът и хипотермията не са толкова силни, колкото по върховете. Слизането надолу обаче не трябва да е паническо и в тръс, а внимателно, с оглед на районите, през които преминавате. Бъдете нащрек за коварната оптическа илюзия, на която неминуемо окото става жертва - струва ви се, че до определена низина ви делят 30-ина минути, а става дума за километри разстояние. Внимавайте и с острите склонове - точно сега не е моментът за изкълчен крак или счупвания. Ако скоро е валяло, опасността е още по-голяма - шумата е адски хлъзгава. В такива ситуации е много по-удачно да се спускате надолу по задни части.

Светият огън
Звучи повече от задължително и е. Излишно е да споменаваме за плюсовете: топлина през нощта, щит срещу диви животни или поне от всичко останало без вълци и мечки, както и начин да бъдете забелязани и открити. Най-голямото предимство на огъня обаче е друго: психологическо. Пламъците ще ви успокоят, ще ви вдъхнат увереност, а след време, ако всичко завърши добре, ще си спомняте божествения момент, в който сте видели как клоните постепенно се обагрят в червено и скъпоценната топлина сгрява въздуха около вас. Ако сте взели провизии, които се приготвят на огън, сега е моментът да се запасите за следващия ден.

Вода и храна
Филмите с истории за подобни ситуации обикновено имат една точка на пречупване - момента, в който изгубилите се изпиват последната капка вода от манерката. Изпаднете ли в такава ситуация, не проявявайте никаква капризност: река, роса, каквото и да е - хигиеничните съображения трябва, а и най-вероятно ще отпаднат. Дехидратацията започва, когато видите, че урината е наситено жълта, а щом придобие кафяв цвят, навлизате в опасна фаза. В случай, че наоколо няма каквито и да било водни източници, трябва да спазвате следните правила: диша се през носа, за да не се губи слюнка. Ако сте пушачи, забравете за цигарите, колкото и да сте нервни! Лафът, че всяка цигара скъсява живота с пет минути, е напълно буквален в такива ситуации: и не са пет, а повече. Ходете бавно, а ако е голяма жега, по-добре стойте на сянка в обедните часове.
Храната не е от първостепенна важност и всъщност може да издържите дълго време със съвсем малко. Три дни без вода и три седмици на празен стомах - толкова долу-горе е максимумът на човешките възможности. Не яжте нищо, което ви се струва непознато, дори и ужасно много да прилича на ягодка.
Павел ИВАНОВ



4 най-важни джаджи

Ето кои са най-важните предмети, които е добре да са част от екипировката ви. Дори и да не сте фенове на презапасяването, без тези джаджи шансовете ви значително намаляват. 


LED фенер
Едва ли сте толкова наивни, че да тръгнете без фенерче. За по-сигурно обаче използвайте такова със светодиодни прожектори (LED): светлината им е ярка, леки са и харчат много по-малко енергия, отколкото традиционните крушки с жичка. В комбинация със слънчеви батерии или фенер със собствено динамо ще имате светлина за седмици наред.

Разпалки
Винаги е добре да имате сухи разпалки със себе си: без такива и при дъжд шансовете ви за хубав огън са почти нулеви. Можете да си закупите готови разпалки в непромокаема кутия. Представляват изсушени дървени стърготини, които пламват само от една искра. Вариант са и специалните химически гелове, които са лесно запалими и не отделят отровни газове при горене.

Аптечка
Без походна аптечка сте за никъде. Марля, памук, еластичен и медицински бинт, кислородна вода и прочие. Препоръчителен е и блистер с хапчета за пречистване на течности.

Нож с фиксирано острие
Не жалете пари и си купете нож с класа и устойчивост. Въпреки че изглеждат много симпатично и обещават десетки функции, сгъваемите не са толкова сигурни, колкото едно здраво хладно оръжие с фиксирано острие.