Китната Жеравна се намира в близост до Котел и е само на 48 км от Сливен. Затова можем да се отбием в селцето на път за морето или пък на връщане от почивката, ако не сме го правили досега. Макар че Жеравна заслужава да отделим един уикенд и да я посетим специално. Разстоянието от София е точно 333 км, така че за по-малко от 3 часа ще сме там.

Още на влизане в Жеравна усещаме възрожденския дух и се пренасяме назад във времена на хайдути и кехаи. За това спомага запазената и до днес архитектура от Възраждането. Повечето къщи в Жеравна са строени именно тогава, като са запазени над 200 дървени. Някои от тях са доста по-стари от Съединените щати, шегуват се местните. Макар ремонтирани и обновени, къщите за гости също пазят възрожденския дух. Те наброяват 34 с общ капацитет от над 250 легла. Можем да отседнем в тях, дори и да не сме си направили резервация, защото местните са изключително гостоприемни и няма да върнат никого, каквито са били балканджиите от едно време. Но за да сме спокойни, все пак е по-добре да се обадим предварително, категорични са стопани на къщи за гости в Жеравна. Нощувката ще ни струва между 15 - 35 лв., а цените в механите и кръчмите са по всеки джоб. В местните заведения предлагат вкусно похапване в уютна атмосфера както и домашни вина и ракии. Можем да опитаме баклава, сладки, курабии, да пием ароматно турско кафе и чай. А от сергиите из уличките на Жеравна ни примамват домашно сладко от плодове, мед и подправки. Местни жени продават битови пана и торбички.  

По думите им от миналото до днес в Жеравна е развито килимарството, което заедно с туризма е основен поминък за местните. Балканското кътче се слави с котленските килими, които се тъкат на прав стан. Селцето с население от 410 души предлага пълноценен отдих, както и възможности за религиозен и културен туризъм. Има какво да се види, затова няма да скучаем. Веднъж посетили Жеравна, туристите се връщат отново, уверяват местни. В Жеравна се намират къщите музеи на Йордан Йовков, Сава Филаретов и на Руси Чорбаджи, има още художествена галерия, както и действащ храм - църквата "Св. Николай". Българските туристи се отправят първо към къщата на Йовков, защото го обичат и тачат, докато чуждестранните са привлечени повече от тези на Руси Чорбаджи и Сава Филаретов заради по-богатата им архитектура и етнографската експозиция в тях, разказва екскурзоводът Надежда Илиева. По думите й Жеравна се посещава целогодишно както от нашенци, така и от французи, германци, англичани и австрийци. Родната къща на писателя Йордан Йовков се намира в западната част на Жеравна, на възвишението Голямо бърдо. В нея той е роден на 9 ноември 1880 г. в семейство на овчари. Йовков живее там до завършване на средното си образование, след което семейството му се мести в Добруджа
и писателят повече никога не се завръща в родния си дом. Но пък посвещава сборника си "Старопланински легенди" на родната Жеравна. Къщата става музей през 1958 г., като при реставрацията й е променен само сайвантът. В нея има стая с огнище, менсофа, където всички са спели, гостна и зимник. Тук можем да видим писалката, с която Йовков е написал "Старопланински легенди". Съхраняват се и книги, дарени от съпругата на писателя Деспина Колева, преведени на различни езици - румънски, полски, гръцки и др. В двора през 1964 г. е поставена скулптурата на поета. Работното време на къщата музей е от 9 до 18 часа всеки ден, като входната такса за учащи е 1,50 лв., а за възрастни 3 лв. Беседата на български или чужд език струва 5 лв., а вторник е ден за безплатно посещение.

По думите на Надежда Илиева къщата музей на Руси Чорбаджи е една от най-забележителните къщи в селото. Той е бил заможен скотовъдец, а по време на турското робство е бил кмет на Жеравна. През 1800 г. обаче близо 7000 кърджалии идват в селото. Руси им прави голямо посрещане, пече хляб, но не успява да ги умилостиви и те погубват него и семейството му, като отвличат дъщеря му Калина. През 1958 г. къщата става музей и е частично реставрирана. Но дърворезбите, правени някога от тревненски майстори, са запазени автентични. Къщата е със зряло възрожденски тип архитектура - със закрит чардак. Стаите са всекидневна, гостна и пруст. Входът за ученици е 1,50 лв., а за възрастни - 3 лв. Беседата ще ни струва 5 лв., а в понеделник можем да я разгледаме безплатно. Къщата музей е отворена от 9 ч до 18 ч без почивен ден.

Къщата музей на Сава Филаретов е една от най-богатите на дърворезби в селото и единствената, в която има семеен параклис, разказва Илиева. Тя е на близо 250 г. и е построена през XVIII век. Сава Филаретов е един от най-видните дейци на българското Възраждане, учител и основател на първата девическа гимназия в София.

В къщата можем да видим платно от Божи гроб, донесено от бащата на Филаретов. Къщата е отворена без почивен ден от 9 ч до 18 ч, като безплатно можем да я посетим в понеделник.

Разгледали забележителностите, в Жеравна можем още да наемем кон за езда, да ловим риба в микроязовира, да берем гъби, горски ягоди и билки в планината. Или просто да се насладим на гледката към Котел и южния дял на Стара планина от хребета Верила. Всяка година през август в селцето се провежда Фестивал на фолклорната носия. Тогава Жеравна посреща с танци и песнопения 100 каба гайди, зурни от Петричко, нестинарски игри и кукери от цялата страна, както и самобитни занаяти и традиционни гозби. Тази година фестивалът ще е на 22, 23 и 24 август. Жеравна е включена в тур, промотиран от Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ), по проект за насърчаване на вътрешния ни туризъм.

Михаела Благоева