Който не е видял Лопушанския манастир "Свети Йоан Предтеча", нищо не е видял. Така видинският митрополит Дометиан представя на гостите си светата обител край село Георги Дамяново. Последно, навръх руската Коледа, го показа на отец Филип, представител на руската патриаршия у нас. Чужденецът ахкаше пред нагиздената източна абсида на храма, петте сребърни кубета, античната колонада.

Манастирският храм е едно умалено копие на Рилския. Такъв величествен и красив искал да го направи възродителят на манастира Дионисий през 1850 година. Сам с майстор Лило от сръбското село Славине отишли до Рилския, за да вземат тертипа му. Но майсторът бил неграмотен, като се върнали, не могъл да възстанови вида на Рилския. Затова Дионисий го пратил втори път -да гледа и да изреже с нож на дъска рилската църква. Като си дошъл, майсторът изплел с лескови пръчки макет на църквата, по който след това съградили лопушанската.

До тогава мястото било пусто, обрасло с храсталации, но хората от околността го наричали манастирското. Защото на него манастир със същия патрон - Йоан Предтеча, бил издигнат още през деветия век. Според турски архиви през 1541 година е плащал данъци на имперската хазна. По време на Чипровското въстание от 1688 година е разрушен напълно, а в двора му са избити 2000 души чиито черепи били открити при строежа на храма. Въпреки пустоша на всеки голям християнски празник вярващи палели свещи в храстите, почитали вярата си. Не било забравено, че в тях е имало манастир. До 1850 година, когато от Чипровския манастир пристигат монасите Дионисий, Герасим и Гедеон. Заедно с трима мъже от селото - Михаил, Спас и Георги, разчистили мястото и издигнали колиба. Баба Живана от Лопушна донесла икона, която била скрита в дома йи опожаряването на манастира. Около колибата започнали да строят храм, килии, стопански постройки.

Из цялата околност се разчуло, че се вдига отново Лопушанският манастир. Хора, приготвили камъни за свои къщи, ги карат за манастира. Пристигали майстори от българските и сръбските села. Мъж от Видин дори докарал метални решетки за прозорците, които купил за своята къща. Храмът бил осветен през 1856 година.

В манастирската кондика, публикувана от местния учител Иван Първанов, е записано името на Петко Младенов от Лопушна, който дарил всичките си имоти на манастира. Същото направили и Паисий и Петър от село Стубел, които станали послушници в него.

През 1863 година Дионисий, който станал игумен на манастира, довел иконописците Станислав и Николай Доспевски от Самоков да изпишат иконостаса. За филигранната дърворезба бил нает Стойчо Фандъков.
Дионисий отворил и килийно училище, в което на четмо и писмо се обучавали момчета от околните села.
Божият служител подслонявал хайдути

приемал е Левски, когато идвал по народните дела в този край. Игуменът станал и председател на местния революционен комитет. Литургиите си завършвал с думите "Търпете и на Бога се молете! Скоро ще падне турското царство". Николай Доспевски е нарисувал портрет на будния монах, който сега се намира в националната художествена галерия в София.

Игуменът възродител умира през 1881 година и е погребан в манастира. Едва 133 години след това селските първенци се сещат една улица в Георги Дамяново да носи името на архимандрит Дионисий. Решението за това ще бъде взето на предстоящото заседание на общинския съвет.

Малко известно е, че през 1924 година манастирът станал женски и бил управляван от монахинята Феврония.

Женското царство продължило до 1931 година, когато светата обител отново приела монаси на служение.
Манастирът е бил управляван и от епископ Амвросий, сега митрополит на Доростолската епархия. Той остава в историята му с издигнатата жилищна сграда за гости с резбовани чардаци. Светата обител избира за последните  години от живота му епископ Нестор - изтъкнат духовник и писател, който почина наскоро.

Вазов пише тук “Под игото”