Маршрут: Хисар – хижа Фенера (6 часа); хижа Фенера – хижа Чивира (3 часа); хижа Чивира – почивна станция Бяло камене (2 часа); почивна станция Бяло камене – село Старосел (2 часа)

Преходът е тридневен, с нощувки на х.Фенера и почивна станция Бяло камене. От с.Старосел има автобуси за Хисар в 12,30 и 16,45 часа.

Маршрутът може да се раздели на по-малки отсечки, като: Хисар – х.Фенера – Хисар; Хисар – х.Фенера – с.Мътеница; с.Старосел – поч.станция Бяло камене – с.Старосел.

За хижа Фенера се тръгва от кв.Веригово на град Хисар. След училището, пътят завива наляво и поема по южните склонове на хълма Свети Георги. Върви в западна посока, минава през лозови масиви и стига до Гешови стубли, където има хубава вода за пиене. Оттук пътеката води към вътрешността на планината. Навлиза се в ниска дъбова гора и по скалистия склон северно от връх Пинкая. Пътят е ту равен, ту набира височина. Според сезона могат да се видят находища на див божур и иглика. Стига се до местността Коритата, където има място за почивка и стар заслон. Продължава в западна посока през гора и малки полянки. Излиза се на красива билна поляна, минава се през няколко ливади и се стига до местността Присадите под връх Сакар. По пътя могат да се срещнат горски животни. Оттук пътеката продължава по южните му склонове, през ливади и гори. След около час става стръмна, прекосява вековна букова гора и излиза в подножието на връх Фенера и едноименната хижа.

Хижа Фенера е разположена на 1320 м.н.в. От терасата пред нея се открива незабравима гледка към билото на Средна гора, Карловското поле и Стара планина. Хижата разполага със 60 легла. Има туристическа кухня и столова. На юг от хижата, на връх Кози грамади има останки от средновековна стражева кула и укрепление. В подножието на върха се намира древно тракийско светилище с оброчни камъни, върху които са се извършвали ритуални жертвоприношения. И пещера, в който царят-жрец се е оттеглял, за да се появи оттам осенен с изгрева на Слънцето. Такова е било орфическото ритуално сливане с Великата богиня Майка, която уподобявали на пещера или могила. В момента в този район се извършват археологически разкопки на уникален тракийски град - няколко монументални сгради върху площ от 8 декара, опасани от мощна крепостна стена. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел с парадно стълбище. Находките и археолозите отъждествяват града със столица на одриския цар Аматок.

Пътят до хижа Чивира се минава за 3 часа. Маршрутът започва западно от връх Фенера, става по-стръмен и върви през вековна букова гора. Маркировката отвежда до връх Алексица /1534 м н.в./. Веднага след това започва спускане в западна посока до вододелната седловина Гробовете, откъдето с леко изкачване през букова гора се отива до хижата. Тя се намира на 1370 м. н.в. Разполага с легла за 100 човека, туристическа кухня и столова. От хижа Чивира пътеката слиза на юг, по течението на река Пясъчник и излиза на добре утъпкания път за село Старосел. Тук се намирате в древните ловни полета на тракийските царе. Чрез лова на глигани и елени, тракийският владетел изтърпявал изпитанието на своите качества. Ловът бил не само проверка на ценностите, но и ритуал за въздигане до божественото. Като син на Богинята Майка, царят бил длъжен да унищожи противостоящата й сила /глиганът, който рови замята – тялото на богинята Майка/, за да бъде въздигнат в ранг на владетел и да получи правото да се слее с нея. В подкрепа на това твърдение е намереният в една от могилите край Старосел златен пръстен-печат с ловна сцена – конник преследва глиган. И днес тези гори са ловни полета, в които също има сърни, елени и диви свине. Ако сте много тихи и се вгледате между дърветата, сигурно ще ги видите.

Почивна станция Бяло камене разполага с 90 легла в двойни и тройни стаи, със самостоятелни санитарни възли. Има ресторант, открит басейн, спортни площадки. В околностите могат да се берат билки и горски плодове.

Преди да стигнете крайния пункт в Старосел, задължително трябва да се отбиете и да разгледате тракийския култов храм. Тук са се извършвали тайни орфически ритуали. Тук са били погребвани с богати дарове царе и воини. Тук се е леело вино и е звучала шумна музика в чест на бог Дионис. Днес се чува само песента на птиците и полъха на вятъра в листата. Но след като сте прекарали незабравими мигове в тази планина, сигурно ще усетите тънката духовна връзка с древните царе, опитвали се да достигнат единение с боговете именно тук, на това място...