"Това е изключителен бизнес, в който нашата страна няма конкуренция. От цяла Европа само у нас тук мигат да видят определени видове редки птици", категоричен е д-р Петър Янков, председател на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). България е втората страна за условия за бърдуочинг (гледане на птици) след Испания. В последните години този вид елитен туризъм стремително набира скорост в цял свят, а у нас годишно идват под хиляда души.

У нас се срещат хвъркати, които обитават много различни части на Евразия. Има няколко вида птици, които европейците могат да видят само тук. Една от тях е индийското шаварче, която може да зяпат на воля в Шабленското и Дуранкулашкото езеро. Тя е една от любимите на бърдуочърите. Другата звезда е червеногушата гъска. Тя гнезди на две-три места в Русия - полуостровите Ямал, Гидан и Таймир. Но пък цялата й световна популация, от 40-50 хиляди броя, зимува по нашето крайбрежие - от делтата на Дунав до Калиакра.

Първата чуждестранна експедиция е била през 1960 г. Трима англичани се престрашават да минат зад желязната завеса и с кола обикалят цялата страна. Сред тях е Ерик Хоскинг - най-известният фотограф на хвъркати за ХХ век. "Снимал е днешния курорт Албена като гол плаж там няма дори рибарска колибка", отбелязва орнитологът. Англичаните са били придружавани орнитолога Николай Боев и следвани от джип на Държавна сигурност.

През 1983 г. Ан и Боб Скот от Кралското дружество за защита на птиците идват на разузнавателна обиколка у нас. "На следващата година те доведоха първата група туристи с "Балкантурист". За тях се грижиха орнитолог и екскурзовод, за който всички знаехме, че е от ДС", спомня си Янков. Самият той от 1985 г. започнал да развежда британски любопитковци да гледат птици. След 10 ноември у нас и други туроператори започват да развеждат за птици - "Орбита" и няколко малки частни компании.

От десетина години и българските орнитолози организират турове чрез дъщерната си фирма "Неофрон", печалбите от която отиват за природозащитни дейности.   

"Ние имаме много хора на терена - получаваме във всеки момент точна информация къде какво лети. Веднага се разбира коя птица къде се намира и подкарваме бърдуочърите натам", разказва Петър. Майсторлъкът на гида е да хване птицата, докато е в гнездото, и всички туристи да се наредят на опашка пред далекогледната тръба и да я зърнат, преди да е излетяла. "Те искат да им се изкефят - да разгледат добре различните видове, повечето от които са в раздела на Червената книга за застрашени пернати", допълва шефът на БДЗП. Бърдуочърите, които плащат 1000 британски лири за двуседмична обиколка, почти без изключение са пенсионери природолюбители. "Имало е случаи, когато като ги видиш да слизат от самолета, ти прилошава.
Половината от тях едва ходят и почти нищо не виждат", смее се той. Затова сега предлаганите приключения са лежерни - туристът слиза от автобуса, прави пет крачки и гледа. Ходят бавно по равни и сенчести места, за да не припаднат бабите.

Янков твърди, че бърдуочърите се влюбват в България. Веднъж, докато всички гледали птиците, един англичанин се качил на дървото да краде череши. Друг пътешественик от Албиона - пенсиониран военен пилот, обяснявал кои обекти в България е трябвало да унищожи при война. Любителят на птици навремето служил в натовска авиобаза в Турция. Огромното мнозинство от туристите са членове на английското Дружество за защита на птиците. Следват ги холандците, датчаните, швейцарците, немците. "Холандците са като командоси. Спираш автобуса, те вадят биноклите и се пръскат по терена. Не пропускат интересно пиле да прелети, без да го разгледат. Италианците са в другата крайност - гледаш един се качил на череша, друг се наврял в лозето, трети си говори със селяните. Най-честата дума, която се чува от тях, е "манджаре"", разказва Петър. Най-трудното за един гид е да научи къде са птиците, които те искат да видят. "Извънредно много се радват, като зърнат скалолазката. Тя е птица на високата планина - има я и в Алпите, но трябва да се катериш с часове до нея. Със скалолазката нямаме фал през последните 30 години. Щом я видят, туристите винаги остават доволни", казва орнитологът. Бърдуочърите си падали и по царския орел, лешоядите в Източните Родопи, колониите от дъждосвирци в соленоводните лагуни на Черноморието. Повечето природолюбители идват със съпругите си, а жените се радвали на по-шарените птици - авлигата, пчелояда, синявицата. "Англичаните много се дивят на червеногърбата сврачка - у нас гнездят няколко милиона двойка. Среща се масово. На Албиона живеят само две двойки - знаят ги къде са, охраняват ги и никой не може да стигне до тях", обяснява председателят на БЗДП. Едни от най-забележителните хвъркати се срещат по бунищата у нас. Бургаските свинарници доскоро са били обсадени от тълпи бърдуочъри, които се наслаждавали на величествени ибиси, и 30-40 вида дъждосвирци, които никъде не могат да се видят събрани на едно място. Птичките пък били примамени от вкусните водни червеи. "Спряха отпадъчните води и ние загубихме едно от най-ценните места за гледане на птици", клати глава природолюбителят.
Любителите на птици не обичат шумните места, а отсядат в хотели из живописни селца и градчета. "Хубавото на този туризъм е, че подкрепя хората в отдалечените места, насърчава ги да си пазят природата и уникалните богатства", смята Петър Янков.

Руслан Йорданов