В началото на 90-те години на миналия век аз взех участие в престижните археологически разкопки на древния руски град Новгород Велики. След приключването на работата имах възможност да остана няколко седмици в Ленинград, днешния Санкт Петербург. Тогава в разпадащия се Съветски съюз цареше дълбока икономическа и политическа криза, а магазините бяха изпразнени. Но дори немотията не можеше да скрие някогашния блясък на старата руска имперска столица. И аз тръгвам из прекрасния град, осветяван до сутринта от фееричната светлина на предизвиканите от полярното сияние "бели нощи".

Обикалям с дни по широките улици, край които се издигат прекрасни сгради. Прекарвам много часове и в Ермитажа - една от съкровищниците на човешката култура. Санкт Петербург бил основан на 16 май 1703 г. по личното нареждане на Петър I Велики. През следващите години изградили Петропавловската крепост на Заешкия остров на река Нева. Вече в 1721 г. градът станал столица на Русия, а дворът се пренесъл от Москва. По замисъла на царя той трябвало да бъде нов Рим, но с многобройните си плавателни канали станал по-скоро Северната Венеция.

В 1725 г. населението на Санкт Петербург било 40 000 души, през 1825 г. доближило 400 000, а в края на ХIХ в. достигнало милион. Всеки владетел добавял нови щрихи във великолепната архитектура. Петровата дъщеря Елисавета (1741-1761) изградила Шереметиевския дворец и Смолни, а сложила началото и на грандиозния Зимен дворец. Нейна любима резиденция станал крайградският Петерхоф, който и днес е една от най-интересните забележителности. Друга велика императрица, Екатерина, построила между 1762 и 1796 г. лятната резиденция Царское село, Таврическия и Мраморния дворец, създала Ермитажа и Публичната библиотека. През ХIХ в. при императорите Александър I, Николай I и Александър II столицата получила завършен облик с широките си проспекти, просторни площади и облицовани с камък канали, над които се минава по романтични мостове.

В 1990 г. аз искам да посетя и непристъпния средновековен замък Виборг, чиято съдба по интересен начин е свързана със Санкт Петербург. Той се намира на около 130 км северно от Ленинград. Пътувам с електричката през Карелския провлак, разделящ Финския залив на Балтийско море от огромното Ладожко езеро. Природата тук е невероятно красива. Влакът се провира през красиви брезови и хвойнови горички, минава край безбройни езера и причудливи скали, оформени от хилядолетното въздействие на ледниците.

Ето че в далечината се появяват кварталите на Виборг. На шведски език името означава "Свещен град". Първото селище тук било създадено от народа на карелите, които поддържали приятелски отношения със съседните славянски племена. Положението обаче драматично се променило в 1293 г., когато по тези места пристигнали обкованите в желязо шведски рицари. Водени от Торкел Кнутсон, те покорили с огън и меч карелите. За да ги държат в подчинение, на един крайбрежен остров шведите издигнали як каменен замък. Това предизвикало недоволство в могъщия Новгород и той нееднократно изпращал военни експедиции срещу Виборг. След няколко обсади в 1322 г. бил сключен мирен договор и границата се установила по река Сестра.
В следващите столетия Виборг се развивал като типичен западен средновековен град. Под защитата на замъка се оформили жилищните квартали с тесни улички и работилниците на занаятчиите. Големият разцвет започнал през 1493 г., когато шведският крал дарил на гражданите значителни икономически и политически привилегии. Търговията процъфтявала и тук се стичали търговци от Любек, Хамбург, Бремен и други германски градове. При наместника Ерик Тот Виборг бил ограден с нова каменна стена с мощни кули, както и със землен вал и пълен с вода ров.

През 1525 г. селището преминало във владение на зетя на крал Густав Ваза, граф Фон Гоя. Тогава в замъка непрекъснато се провеждали тежки пирове и пищни рицарски турнири. В бита на гражданите преобладавали немските обичаи. Във втората половина на ХVI в. последвало поредното укрепяване с нови кули, а към старата твърдина добавили Вал или Рогатата крепост.

След създаването на Санкт Петербург Виборг се превърнал в непрекъсната заплаха за новия град. Петър I предприел първата му обсада през есента на 1706 г., но тя завършила без успех. През 1710 г. русите започнали втора офанзива, този път - по суша и по море. Използвайки замръзването на Финския залив, 13-хиляден корпус с лека артилерия се придвижил по ледовете към крепостта. Когато пролетта разтопила морските води, край Виборг хвърлила котва току-що построената руска ескадра от 260 кораба. Шведите отклонили всички призиви да се предадат, но след неколкодневен щурм били принудени да поискат почетна капитулация. Първи губернатор на града и новосъздадената провинция станал граф Чернишов, но немският език още дълго останал официален. Заедно със Санкт Петербург Виборг бил най-важното имперско пристанище в Балтийско море, като през него преминавала основната търговия с Англия и Холандия.
Цялата тази бурна история на града предизвиква в мен вълнение, когато тръгвам из неговите улици. За съжаление от Средновековието са се запазили само 7 жилищни къщи, Часовниковата кула и една църква. Много повече миналото се усеща в замъка. Минавам край оцелелите три кули на Рогатата крепост и влизам в цитаделата. Там се изкачвам на почти 50-метровата Кула на св. Олаф, откъдето хората се виждат като мравки. Отдалечен от настоящето, сякаш дочувам средновековната музика от разкошните пиршества, тропотът на рицарските коне и възгласите на руските гренадири, щурмуващи стените на Виборг.

Проф. дин Николай Овчаров