Една от моите мечти бе да посетя останките на Помпей, погребания при изригването на вулкана Везувий през 79 г. римски град. Ето че това ми се удава и аз пътувам от Рим за Неапол. След два часа път виждам в далечината конуса на планината убиец. Минавам край крайните квартали на Неапол и малко по-късно съм на входа на тайнствения Помпей.
    Градът започнал да се развива още през IV в. пр.Хр. Победите на Рим в Пуническите войни дали тласък на икономиката и към II в. пр.Хр. Помпей станал важно пристанище и център за производство на вино и зехтин. Градът растял и 100 години по-късно имал прави улици, площади, храмове и многобройни жилищни постройки. Най-големият разцвет идва в първите десетилетия на новата ера, когато на власт дошли близки до Август фамилии.
    Първото предупреждение дошло през февруари 62 г., когато Помпей е разтърсен от страховито земетресение. Много хора загинали, а повечето сгради били превърнати в руини. Централната власт в Рим не оказала никаква помощ и градът се възстановил със свои средства. С течение на времето се появили нови улици, красиви домове и дори амфитеатър, подобен на Колизея.
    На 24 август 79 г. над Везувий се появил облак от пара и пепел, на който почти никой не обърнал внимание. Скоро той се разширил и черна завеса покрила небето. От кратера се посипали парцали пепел, а по склоновете потекли реки лава. Земята се тресяла, рухвали покриви и статуи. Над вулкана се вдигнал стълб над 20 км. Мнозина успели да избягат към околните хълмове, но други фатално се скрили в къщите, където загинали от отровните серни изпарения. Скоро всичко било покрито с многометров слой пепел.
    Запазено е описание на страшното бедствие, оставено от писателя Плиний Младши. Тогава той бил на 18 години и майка му го накарала да побегне. По-късно разказва за преживяното: "В страшния буреносен черен облак избухваха черни зигзаговидни линии и той се разсичаше от дълги пояси от пламък, приличащи на мълнии. Мъжете, жените и децата изпълваха въздуха с вопли на жал и безнадеждност. Един зовеше баща си, друг - сина си, трети пък търсеше изгубената си съпруга. Някой оплакваше собственото си нещастие, а друг трепереше за роднини и приятели, намериха се хора, които викаха на помощ смъртта, за да ги избави от случилото се".
    В крайна сметка Помпей загинал, а участта му била споделена от още три града в подножието на Везувий - Херкуланум, Стабий и Октавианум. Но гибелта под дебелия слой пепел всъщност запазила за поколенията тези римски селища. И ето че след близо 2000 години аз тръгвам по улиците със съхранени къщи, храмове и обществени сгради.
    Първо се отправям към любимото място на всеки римлянин - амфитеатъра. Той започнал да се строи през 70 г. пр.Хр. от градските ръководители Валгус и Порций. Секторите били разчетени за 20 000 души, разпределени по социалното си положение. Към арената водят две врати, като от едната влизали живите гладиатори, а през другата изнасяли труповете и ранените. Свирепите схватки ожесточавали публиката и често се стигало до бой между феновете ("фанати"). Така през 59 г. станало сбиване на запалянковците на Помпей и на град Носера. Арената била дисквалифицирана за 10 години, но наказанието било отменено след земетресението в 62 г.
    Минавам край Големия стадион, на който помпеанци наблюдавали атлетическите състезания. Движа се край къщи, чиито долни етажи са оборудвани за магазини, работилници, пекарни. В града са открити 34 пекарни, като най-известни били тези на Попидий Приск и на улица "Стабий", където са запазени и мелниците за мелене на брашното. Повече от 80 закусвални (термополии) осигурявали на гражданите топла храна и евтино вино. Гледащите към улиците стени на улиците са покрити с оцветени реклами и набързо изписани с червена боя политически лозунги. Известно е, че в Помпей течала битката за предстоящите избори.
    Влизам и в централния лупанарий, предпочитан от плебса и акостиралите на пристанището моряци. Римляните наричали проститутките "вълчици", откъдето дошло и наименованието за публичен дом. Изненадан съм от малките стаички с къси каменни нарове, върху които жриците на любовта поставяли сламени матраци. Горният етаж е по-представителен и очевидно е бил за по-заможни клиенти. Целите стени са покрити с еротични фрески. Освен лупанария в Помпей са открити и около 25 стаи за проституция, разположени над кръчмите.
    Няма как да не посетя и жилищните домове, за които съм чел много като студент по археология. Ето я Къщата на трагическия поет с прочутата мозайка на входа, изобразяваща зло куче и надпис: "Пази се от кучето!" Името идва от мозаечното пано, представящо репетиция на трагически спектакъл. Стените са били украсени с изображения на Зевс и Хера, както и със сцени от "Илиада". Наблизо пък е и Къщата на хирурга от IV-III в. пр.Хр., където са намерени многобройни медицински инструменти.
    Спирам се за по-дълго в Дома на Фавъна, който е най-големият комплекс в Помпей с площ от 3000 кв.м. На прага ме посреща надписът "Have!" - "Здравей!", с който мъртвите от хилядолетия собственици ме приветстват в дома си. Вътре се разхождам сред облицовани с мрамор басейни и изящни колонади, влизам в стаи, кухни, салони за гости, бани. В тях виждам фрески и мозайки, сред които блести знаменитата сцена на битката на Александър Велики с персийския цар Дарий.
    През този незабравим ден посещавам още десетки сгради на бедни и богати жители на загиналия град. Накрая излизам на Форума, който в началото възникнал като малък пазар. Вече във II в. пр.Хр. площадът станал място на обществен живот и бил обграден от храмове, триумфални арки, пазарища за храни и зърно. Имало и множество статуи, от които са останали само постаментите. Те били съборени при земетресението в 62 г. и гражданите не успели да ги възстановят до фаталното изригване на Везувий.

Проф. дин Николай Овчаров