Преди седем сезона с изложба на Никола Манев в Пазарджик се роди галерия "Боев". С годините там редиха платната си най-големите съвременни български живописци. В четвъртък много почитатели на Манев дойдоха отново, за да видят най-новите му картини. В рецензията си известният адвокат и шеф на местния общински съвет Хари Харалампиев каза: "Като всеки голям творец Никола Манев е създал нова вселена - тази на истинската живопис. Той е творец, който обича да се разхожда в компанията на своите блянове. В забележителните си платна Манев е оставил всяка фибра от тялото и сърцето си. Той е рисувал с всеотдайност, свобода и вяра. И най вече с мисъл за родния му Пазарджик".

Миналата година експозицията на големия художник бе посветена на "Моята България". Сега тя носи названието "Светове". В платната са събрани впечатленията, преживяванията, спомените, въздухът и емоциите от планетата ни, видяна с очите на твореца.

- Господин Манев, шест месеца от годината вие живеете в Париж и сте отдаден единствено на работа си. Какво е равносметката ви?

- Направих над сто картини специално за тази изложба в Пазарджик. Отказвам да ги показвам където и да е, преди да са ги видели тук. "Крия" ги дори от мои колекционери в Париж, които искат да ги видят. Казвам им: Сега не може, елате в България. Роден съм в Пазарджик. Градът ме привлича, хората проявяват интерес към работата ми, която не намалява. Това ми дава много енергия.

- Рисувате вече петдесет години. Имате над 5000 картини, 150 самостоятелни изложби. Не се ли уморява човек след толкова работа?

- Уморява се. Няма какво да се лъжем. Но духът подържа всичко. Аз живея на седмия етаж, пренасям големи картини, викам им дограма - това са сериозни тежести. Чувствам умора, но само физическа. Духовна - не. Горя от желание и ентусиазъм. Те ме държат. Това е много важно. Да имаш хъс до последния дъх.

- В крайна сметка има ли смисъл от всичките тези усилия?

- Не търся смисъл, нито интерес. Ако много се задълбочим в подобни разсъждения, може да стигнем до извода, че в това материално време всичко е безсмислено. Но не е така. Човек трябва да вярва. Пикасо беше казал: "Един да те харесва, значи си успял".

- Вашите почитатели навярно са много повече?

- Често препрочитам моя любима поема от великия Верлен. Той казва: "Няма нищо по-хубаво за душата от това да направиш една друга душа малко по-малко тъжна". Защото всеки носи в себе си някаква мъка. Къде заради годините, къде заради беднотията или затова, че не е разбран... Щастлив е този, който може да даде малко светлина, малко радост. Затова, след като видях засмяните лица и отворени очи пред моите картини, усетих, че от работата ми има някаква полза. Не си правя илюзии, че съм гениален или изключителен: Нищо подобно... Нося малко радост и съм доволен.

- Спомняте ли си често за учителите?

- Разбира се, те са много важни. Защото само един добър учител може да те накара да заобичаш занаята си. Големият акварелист Васил Стоилов беше първият, който ми показа как се държи моливът. Бях на 14 години. Ако ще приличаш на някой друг, няма смисъл да се захващаш. Дори да рисуваш като Леонардо да Винчи. Малко твое да има в творбите ти, но да е само твое. Личният стил значи си постигнал нещо, казваше ми Стоилов.

- Как изглежда нашата България от центъра на Европа?

- Въпреки негативизмите, които й пришиват, за мен нашата земя е свещена. Родните пазари, включително и за изкуство, са богати, живи и ми харесват. Идвам тук само с положителни емоции. Предстои поредният фестивал в Чирпан, който организирам вече петнадесет години. Много са тези, които го чакат с интерес. Защото благодарение на него, могат да видят големите актьори, певци, артисти на България. Имам покани за изложби в 3-4 града. Предстоят ми много срещи, някои от тях с хора, които не познавам. Доста пътувам. Кръстосвам страната надлъж и шир. Чакам слънчогледите да цъфнат. И всичко става много красиво. Поне в моите очи.

Тук рисувам, но по-малко. Ректорът на Варненския университет "Черноризец Храбър" се е заел да направи артистичен музей. Иска студентите да се интересуват повече от изкуство. След Стоимен Стоилов и аз съм сред авторите, които е харесал. Това е голяма отговорност. В следващите месеци ателието ми ще бъде в университета. Това ме чака. Работа. Не съм тук на ваканция, нито на разходка.

- Коя картина все още не сте нарисували?

- Художникът винаги мисли, че картината, която ще нарисува, ще бъде най-хубавата. И така трябва. Защото, ако си въобрази, че е достигнал съвършенство, му е време да престане да работи. Всяка нова картина за мен е неизвестна територия, която трябва да открия. Ние сме хора, които копаем и търсим злато.

То е в цветовете, в платното. Често дори не съзнаваме какво точно сме направили. Публиката обаче ни го казва. Тя е най-големият съдник и факторът, който определя кое е хубаво и кое-не.