Това беше някакво обяснение. Светът вярва - и тази вяра граничи със суеверието - че германецът не може да сбърка, особено за техниката.

Тази вяра почва да се прехвърля и към политиката. В България ("както казва и прави госпожа Меркел"), но също и в останалата част на света. Неотдавна например "Икономист" пусна статия, провокирана от десетдневното отсъствие на Путин. Кодош - как би се коментирало, ако някой негов колега направи същото. За Обама например се казва, че медиите ще пишат, че пуши хавански пури в Хавана с Кастро, за Камерън - че никой няма да забележи, за Дилма Русеф - че е на обмяна на опит при Мадуро. Само за Меркел тонът е уважителен, с нескрит респект. Госпожа Меркел е световен лидер. Тя не може да си позволи да отсъства.

Светът някак си може да приеме, когато падне малайзийски самолет. Не е хубаво, ама Малайзия все пак може да се очаква.

Но да падне германски самолет... Виж, ако са замесени българите, е друга работата.
Но се оказа, че не сме замесени. Машината си е прегледана в Дюселдорф от германци. И си е била наред. Пилотът не е бил наред.

Нещата отиват нататък, че 28-годишният втори пилот се заключил в кабината и блъснал самолета в склона. Медиите сложиха акцента, че пилотът е германец, истински, за да не се правят заключения, че е тероризъм. Така каза и разследващият френски прокурор. Няма основания да се подозира, че 28-годишният Андреас Лубиц е извършил терористичен акт.

А какво е тероризъм? Сякаш дефиницията клони към това, че тероризъм е, ако "Ал Кайда" забие самолет в "Близнаците". Ако германец го забие в алпийски склон, не е.

Какво се е отключило в ума на пилота, никой никога няма да разбере. Ако е вярна основната версия, де.
Но от седмица пилотите на "Луфтханза" стачкуват. Не съм ги броил, но от есента имаше поне 5-6 стачки. Искат да си запазят придобивките - спиране на работа на 55 години, 60% от заплатата, докато навършат годините за държавна пенсия, и други подобни благини. На което от "Луфтханза" отговарят - стига вече аванта, светът се променя, застаряваме, трябва да се бачка повече. По германски. Това е германската рецепта.

Докато някой изперка.

Светът наистина се е променил и най-важното е, че вече почти нищо не може да бъде постигнато със сила. Необходимо е да се разговаря, да се търсят компромисни решения, всеки да получи по нещо, а не едни да заграбят всичко, а другите да останат с усещането, че са прецакани.

Понеже в съвременния свят и най-слабият има сила да навреди на по-силния. Понякога и в огромни мащаби. Отнася се и до България.

А иначе катастрофата в Алпите е своеобразна алегория на Европа. Пилотът е германски, самолетът е германски (макар и правен във Франция) и през ден-през два минава на преглед в Брюксел. Всичко му е наред.
Ама сигурни ли сме, че лети накъдето трябва.

Георги Даскалов, ekipnews.com