Утре ще бъде представена официално новата книга на проф. Огнян Герджиков "Аз НЕ бях политик". В автобиографичната си творба бившият шеф на парламента с много хумор пресъздава детските си години в следвоенна София, юношеството, младежките съперничества и любови, разностранните му занимания като съдия, певец в ритуален хор, аспирант във Виена и преподавател по право в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски". С умението на опитен разказвач той се спира подробно и страстите покрай създаването и триумфа на НДСВ, дейността му като парламентарен председател, политическите интриги и държавнически върхове.

- Проф. Герджиков, вашата книга е озаглавена "Аз НЕ бях политик". Какво се крие зад тази закачка?
- Не нося политическото в кръвта си, то някак си ми бе привнесено. Има хора, родени за политици, аз не съм от тях. Течението на обстоятелствата ме изстреля в политиката и трябваше в движение да се уча. Да вляза в съвсем различен свят.

- Приличат ли си по нещо политиката и преподавателската работа?
- Нямат почти нищо общо. В политиката се налага да вземаш бързи решения при недостиг на информация и рискуваш винаги да сгрешиш. Освен това политиката е изкуство на компромисите, налага да се правят компромиси, но пък трябва да се намери мярката на компромиса, за да не се стигне до безпринципност. Изобщо много неща трябва да се съобразяват - не е проста тази игра.

- Как честният човек може да се опази от съблазните на властта и да не бъде намразен?

- Винаги човек, бидейки в политиката, си спечелва врагове. Ако искаш да те намразят, стани политик. Усетих го на гърба си. Преди да вляза в политиката, почти не си спомням да е имало хора с враждебно отношение към мен. Аз съм добронамерен човек, не съм правил никому зло. Но в политиката се сблъскват различни интереси, намират се хора с изкривено мислене, които във всеки политик виждат престъпник.

- Защо не успя проектът на Симеон Сакскобургготски?
- Много са причините. Царят беше като бяла врана - не бе приет от всички среди и бе изтласкан от талвега на политическия живот. А той се опита да внесе съвсем друг дух в обществото. Разбира се, той нямаше голям опит и не познаваше българската действителност достатъчно добре, бидейки зад граница в продължение на толкова години.

- Казвате за него, че има държавнически инстинкт, но и не политически. Може би защото мисията на държавника е да обединява, а тази на политика - да разделя?
- Възловият момент беше през 2007 г., когато почти всички ние настоявахме НДСВ да излезе от коалицията с БСП и ДПС след влизането на страната в ЕС. Смятахме, че сме изиграли нашата историческа роля и този ход ще ни съхрани като партия. Обаче царят не можеше да приеме оттеглянето, струваше му се, че ще извърши предателство към държавата. От този момент тръгна сривът на НДСВ.

- Днес България е притисната от руско-украинския конфликт. Правилна ли е нашата позиция?
- Ние като че ли малко се люшкаме и не можем да изберем правилната посока. Аз съм привърженик на максимата на цар Борис III: "Винаги с Германия, но никога срещу Русия". Много мъдро съждение. Сега можем да го перифразираме: "Винаги с Европа, но никога срещу Русия". В крайна сметка сме дълбоко свързани с руснаците и не можем да ги заклеймим. Но това не означава да пренебрегваме националните си интереси, които в случая съвпадат с тези на ЕС. Изисква се политическо майсторство да уцелим ваксата.

- Как оценявате втория кабинет на Бойко Борисов?
- Крия известна надежда, тъй като сегашните управляващи имат известен опит. Бойко Борисов за втори път е премиер, което е прецедент в нашата най-нова история. Струва ми се помъдрял и натрупал опит, по-различен е от първия си мандат. Борисов е с една класа над това, което беше.
Досега не сме имали четворна коалиция, но в близко бъдеще ни чакат все коалиционни управления. Едва ли ще дойде политическа сила, която да има пълно мнозинство в парламента.

- Как оценявате започнатата съдебна реформа?
- Хубаво е, че е налице стратегия и в нея има добри неща. Според мен бе малко прибързано изготвена. Подобни реформи трябва да се правят по-спокойно, с широки обществени обсъждания, където да се изслушат всички, свързани с материята, за да се избистрят най-точните решения. Според мен една същинска съдебна реформа изисква промяна в конституцията, а като че ли управляващите нямат готовност за подобна стъпка. В резултат на това промените ще бъдат частични. Всички сме се вторачили в тази реформа, но съдебната система далеч не е в най-тежко положение. Има много по-големи проблеми в здравеопазването и в образованието. В здравеопазването има системна грешка и дори честни хора, които са начело на болници, са принудени да лъжат и да крадат, за да вържат бюджета, да не говорим за тези, които имат склонност да го правят. Здравната каса се източва по един безобразен начин. Образованието и здравеопазването стъпиха на пазарен принцип, което е изключително порочно.

Чакам един хонорар от Бойко

Откъси от автобиографичната книга

С момчетата от махалата отиваме да играем футбол в ловния парк. Мачът е междумахленски. По някое време страстите се нажежават до червено. Замирисва на бой. А ние не бяхме по боевете. Миг преди боят да настане, нашият отбор безславно търти да бяга. Това поне го можехме. Отборът да, но не и аз. Аз бавно си тръгвам от терена, а противникът хуква подир бягащите ми приятели. Чувам тарторът им да извиква: "Този не го закачайте". И тогава, и сега е под достойнството ми да бягам от полесражението. Ако ще ми взимат главата - да ми я взимат.

--------

Един ден се засичаме тримата - аз, Пламен Панайотов и Соломон Паси. Без предисловие Паси предявява претенциите си: "Смятам, че бих могъл да оглавя Комисията по външна политика в парламента". Пламен не реагира. Тогава Пламен се обръща към мен и с характерен за него жест посочва с показалеца си нагоре. Отначало не схващам какво иска да ми каже, но той с пределна лаконичност ме озадачава отново: "Ти..." - и пак посочва нагоре. Нагоре се оказа в ръководството на Народното събрание. И по-точно, както стана ясно - начело. Председател.

---------

В навечерието на откриването на новото 39-ото НС царят ни покани в двореца "Врана". Оставихме телефоните си в двореца, за да избегнем евентуално подслушване и се усамотихме в парка. Основният въпрос беше кой ще е бъдещият министър-председател. Започнахме разискванията. Царят направи кратко встъпление, след което много деликатно подхвърли името на Стефан Софиянски. Изненадващо за мен Николай Василев реагира спонтанно и категорично: "Не, Софиянски, не. Той е замесен в нечисти сделки". Царят не възрази и също деликатно подхвърли: "Имаше един кмет на Русе. Той май се ползваше с добро име. Как се казваше? Димитър Калчев". Тогава се намеси май Стоян Ганев: "Ваше Величество, редно е Вие да сте министър-председател".
Царят реагира мигновено: "Не, аз не ставам. - и веднага добави, обръщайки се към мен - Герджиков, Вие защо не станете?"
Реагирах на секундата: "Аз още по не ставам, Ваше Величество" - което си беше самата истина.
В следващия момент Николай Василев дискретно се обръща към мен: "Не бих ли могъл аз да стана?" Не казах нищо, но малко му завидях на самочувствието.

----------

Интересът към царя след пресконференцията на 17 юни 2001 г. е толкова голям, че журналистите заплашват да го смачкат. Но той има охрана в лицето на бъдещия премиер Бойко Борисов, който тогава е само бодигард. Въпреки внушителната му фигура обаче не е в състояние да удържи втурналите се журналисти. Аз съм непосредствено до царя и естествено поемам функциите на втори бодигард. С Борисов се хващаме за ръце, за да удържим налитащите журналисти. Тогава Борисов ми каза: "Ще делим хонорара". Оттогава мина много време, но още не ми се е издължил, а лихвите текат...