Преди време Митко Дамянов завлякъл над 60 души, купили от него апартаменти "на зелено". Прокуратурата така и не открила данни за умишлена измама. Не знам открила ли е данни за неумишлена. Знам обаче, че колкото повече българската Темида се абстрахира от правосъдието, на което е призвана да служи, толкова повече ще се множат съмишлениците на горния коментатор, смятащи, че е време ние самите да се превърнем в Темида. И да вземем в свои ръце онова, което не забелязват нито магистратите, затънали във вътрешноведомствени битки, представяни като съдбоносни промени в съдебната система. Нито политиците, улисани да кадруват сред същите тези магистрати, за да решават чрез съдебната система лични проблеми.

Улицата започна да се превръща в полиция, прокуратура и съд, взети заедно. А когато тя вземе подобна власт в свои ръце, обвиняемият няма никакви шансове за оправдаване. Все едно дали е откраднал последните пет компота на баба Минка от село и линчуван по този повод от цялата махала. Или предприемач, съсипал животите на 60 семейства, поверили му последните си спестявания. Дори и да не носи цялата вина за това, обвиненият от улицата вече няма как да се оправдае. Защото тя не изслушва пледоарии и не взема под внимание смекчаващи вината обстоятелства. Тя съди и наказва в лицето на един случайно взет дребен мошеник или фатално закъсал бизнесмен цялата правосъдна система. Различни са само мащабите. Дребният крадец в едно опоскано село, чиито най-спокойни мигове от социализма насам са били свързани с кратката PR акция на МВР, пратила жандармерия по махали и паланки, накрая отнася куршума от войнствен дядо, на когото му е омръзнало някой да изнася бостана му на части. Можеше ли това да бъде предотвратено? Естествено, ако вместо да плаши гаргите, МВР действително го бе прибрало на топло.

Дамянов и жена му сигурно можеше и да избегнат разстрела с осем куршума, ако на по-ранен етап някой си бе гледал работата и бе принудил пишман предприемача да обезщети онези, които е завлякъл, и да излежи справедлива присъда за това. Спомням си за Йордан Опиц, който искрено вярваше, че е взел правосъдието в свои ръце, след като застреля наркоман в гръб при опит за обир. Опълчението в негова подкрепа бе неимоверно силно, въпреки че накрая бе осъден и отиде в затвора. Но то бе показателно за нагласите на мнозина българи далеч по-недвусмислено от всяко социологическо проучване за отношението ни към съдебната система. Тоталният отказ от правосъдие води само до едно - до линч. До искане на Крумови закони, защото обикновените явно вече са спрели да действат. Улицата знае да съди и наказва само по един начин. А проблемът й е, че вече не вярва във възможността за друго правосъдие. Дори и някой да бъде осъден справедливо, практиката показва, че е абсолютно възможно и едва ли не задължително той да изчезне от радарите на съд и полиция точно преди да го вкарат в затвора.

И държавата, а и самите магистрати направиха така, че съдебната ни система се превърна в кораб с толкова пробойни, че човек се чуди как въобще го има. И проблемът не е само в корупцията или политическите кадрили там, а и във факта, че законодателството ни се прави на парче и по тази причина за тежки обвинения се предвиждат смешни наказания или гаранции, които са жълти стотинки за обвинения и неговите близки. Никой сякаш няма волята да преразгледа тази част от правната ни система и това също създава у хората общото усещане за диспропорция на наказание и обвинение, за безнаказаност, за липса на законност, защото несправедливият закон също не е закон. А в такива случаи жертвата е не друг, а самата Темида.