доц. Сийка Ковачева

В България е налице първото изцяло интернет поколение. Това показва годишното изследване "Младите хора в европейска България", организирано от фондация "Фридрих Еберт". Ползването на мрежата в свободното време изпреварва вече телевизията и другите източници на информация. При това нетът не е само източник на информация, но става и начин на живот. Ползват го за достъп до социалните врежи, за общуване и електронно банкиране. Две трети от младежите свалят музика от нета. Също две трети са пред компютрите над 3 часа, а една трета дори над 4 часа дневно. Домашен достъп имат 90 процента, единствено при ромите едва половината стъпват във виртуалния свят. Лесният и ежедневен достъп до мрежата придава нов характер на общуването на днешната младеж - интернет приятелството улеснява създаването на субкултурни групи. Чрез мрежата се организира и политическата им дейност. Най-често младежите в свободното си време слушат музика, излизат с приятели и гледат телевизия. Тези дейности не изискват финансови средства и са лесно достъпни са всички. Със спорт и четене се занимават три четвърти, а всеки пети младеж заляга усърдно над книгата.

Сред по-редките дейности са посещенията на кино, театър, галерии и музеи. Половината на възраст до 29 години не са ходили никога на художествена галерия или на театър, но пък свалят подобни културни продукции от интернет. Наблюдават се и съществени социални неравенства. От едната страна, е жизненият стил на привилегированата златна младеж - студенти или работещи в големи корпорации и семейни фирми. От другата, е начинът на живот на социалното дъно и пропастта между двете нараства. Остават различията в социално-икономическия статус и в културния капитал на родителите.

Сред ценностите, които младежите считат за важни и модерни, ясно се очертава либералната ориентация. Те дават висока оценка на независимостта, стремежа към кариера и поемане на лична отговорност. Успехът в живота все повече се свързва с личните усилия, със собствения принос към биографията.

Най-важните ценности са да изглеждаш добре, да бъдеш независим, да градиш кариера и да си отговорен. В интервютата успехът в живота зависи на първо място от самия човек как ще се приспособи към конкретна обстановка. Въпросът кои качества биха искали да придадат на своите деца - показва голямо нарастване на интелектуалността, пробивността и действеността. Назад в класацията на ценностите остават скромността, съчувствието, солидарността с другите. Доверието към другите, към институциите в демокрацията е важно за социалната тъкан и за самите хора. Повечето проучвания у нас показват ниска степен на доверие в обществото като цяло. Днешните младежи дават максимално доверие на семейството, роднините и приятелите си. Тяхното доверие е ограничено в непосредственото им обкръжение и не се разпростира навън. Тоест ние наблюдаваме висок социален капитал, който е ограничен само в семейна форма. В условия на социална несигурност тази затвореност дава опора на младежта, но ограничава техните възможности за прогрес. Данните показват, че само 25% от младежите са участвали в някакъв вид доброволен труд. Повечето са склонни да помогнат на човек да пресече улицата, на свой съученик с подготовката на уроците, но не и да работят в организации. Едва 15 на сто от младежите членуват някъде, което все пак е растеж в сравнение с началото на прехода. Все още младите хора не оценяват организираната дейност като средство за постигане на цели. Има реакция към свръхорганизираността на миналото. Всъщност младежите вярват на хората, които познават, а не на големи организации. 5% от тях членуват в младежки структури. Българите не бързат да напускат дома на родителите - три четвърти живеят с татко и мама. Половината се отделят в самостоятелно жилище на 30-годишна възраст. Причините за съжителството с родителите не са икономически, главното е удобство. Повечето младежи разполагат със собствена стая и водят независим стил на живот. Модерни са и критериите за избор на брачен партньор - най-важните са любов, характер и общи интереси. Одобрението на родителите също се зачита, но в по-малка степен.