Клишето, че България би могла да бъде Швейцария на Балканите, видя бял свят преди 25 г. Тогава започна преходът, а новоизлюпилите се демократични политици решиха по този начин да отърват сънародниците си от мераците на бившата народна република за принадлежност към тръгналия към разпад Съветски съюз. През годините всеки, отъркал се във властта, използваше клишето, когато му отърваше. Последното подобно гръмко изказване направи президентът Росен Плевнелиев през 2012 г. при откриването на форума "Кариера в България. Защо не?". Едва ли някой го е взел на сериозно, тъй като на всеки е ясно, че се сравняват сравними неща. Във всеки случай, дори самото изричане на това клишеq е пошлост, а пък че не бива изобщо да се мисли в тази посока, ме убеди миналата година един депутат, който и сега е избран за народен представител. "Виж, и в Швейцария доят кравите, но пък ги и хранят", каза той, обяснявайки вкратце особеностите на родната политика.

До Женева се пътува безплатно. Това не е измислица, а реален надпис на женевското летище Коантрен, което подарява на всеки пристигнал важащ 80 минути билет за влак или автобус до града и околностите. Убеден съм, че това решение на швейцарските власти е продиктувано от хуманност, за да спестят на чужденците шока от скъпотията още на летището, намиращо се на едва 5 км от центъра. Иначе билетът за градския транспорт в 200-хилядната Женева е 3,50 швейцарски франка, което е почти 6 лв. Високият стандарт на живот е една от характеристиките на Швейцария, която никой не може да постави под съмнение.

Цените са високи, но пък и доходите си ги бива

В Женева, където са централите на повечето международни организации, наемът на едно студио от 30 кв. м излиза около 2200 швейцарски франка или над 3500 лв. "Тук въпросът е не само да си намериш свободна квартира. Трябва да кандидатстваш за нея и да бъдеш одобрен, като целият процес напомня търсенето на работа", казва Армен Аветисян, който работи във Върховния комисариат на ООН за правата на човека. В Швейцария няма нещо, което да е евтино, но за сметка на това някои цени са съобразени със социалното положение. Най-облагодетелствани са безработните, които освен че получават помощи от държавата, плащат по-евтино за кино, театър и музеи. Ако искаш например да посетиш часовникарския музей "Патек Филип", трябва да платиш 10 франка. За безработни входът обаче е 7 франка. "Животът е скъп, но все пак държавата помага. Има един социален момент тук, който в никакъв случай не е лош", казва израелецът Ози, който от 15 г. живее в конфедерацията. "Цените за безработни имат за цел най-вече да не лишават тези хора от достъп до култура. Подобна политика има и във Франция", добавя компютърният специалист Алекс Жулия, който от 12 г. си изкарва хляба в Лозана. Властта мисли и за ежедневния комфорт на гражданите.

Канапетата за почивка по тротоарите на Женева са доказателство за тази загриженост.
Швейцарците не познават понятието минимална заплата. Неотдавна правителството им ги попита с референдум дали искат да бъде въведена такава в размер на 4000 франка, но те отказаха. Не се съгласиха и на удължаване на платения отпуск от 5 на 6 седмици с аргумента, че с това ще пострада икономиката на страната. "Гласуваме на всеки 3 месеца. Това са особеностите на швейцарската демокрация", обяснява Софи Лоше, която работи в неправителствения сектор. "Важно е да изразяваш мнението си, когато те питат. Гласуваме на референдуми, за законопроекти и инициативи, както на кантонално, така и на федерално ниво", добавя тя. Последното допитване бе на 28 септември, като швейцарците трябваше да се произнесат за създаването на национална здравна каса, а жителите на Женева да подкрепят или отхвърлят предложението за строеж на тунел под езерото.

"Те знаят, че са малка държава, която не може да има тежестта на останалите в Европа. Не харесват британския модел, нито пък френския и дават да се разбере, че има вариант, който техният и се намира между двата. В интерес на истината, успяват да докажат, че в страна, в която има 4 официални езика различията на са проблем", убеден е журналистът Самюел Тюрпен.  В Швейцария президентът не се избира пряко, а от парламента, при това - всяка година. Той не е и държавен глава, тъй като в Клетвената конфедерация  няма такъв и се явява "пръв измежду равни" във федералното правителство.

Спазването на реда е издигнато в култ

в Швейцария, като за тяхното съблюдаване бдят самите хора. "Във Франция дори работещите в администрацията ще те посъветват как да се възползваш от слабите страни на системата. Тук обикновен човек ще ти направи забележка, че пресичаш на червено", казва 35-годишната Марион Жулия, която от 3 г. е собственик на  частна детска градина с 15 души персонал. "Във Франция администрацията е бавна, тромава, но пък е безплатна. В Швейцария всичко се плаща, но пък е бързо и  ефикасно", добавя тя.
"Бързах да паркирам, за да не закъснея. Като се върнах при колата си, намерих бележка, че автомобилът е извън очертанията", спомня си през смях Самюел. Мъжът разказва и друг абсурден случай, когато "вдигал шум" с баскетболна топка на игрище в неделя. "Бдителни съседи ми направиха забележка, че шумя 15 минути по-рано от разрешеното на табелката на игрището", разказва Самюел. Има и някои неписани правила, свързани със спокойствието на останалите. Пералня не се включва след 22 ч. По същото време в по-старите кооперации не се толерира пускането на вода по какъвто и да е повод.

Учтивостта също е сред неписаните правила

Недопустимо е човек, ангажиран в сферата на услугите, да не е любезен. Понякога има ситуации, които дори не са за вярване. За служителите в швейцарските железници например не е никакъв проблем да потърсят в "Гугъл" отговора на въпрос на любознателен чужденец.
"Тук всичко е толкова уредено, че няма нещо, което да не може да се предвиди" казва още Самюел. Вероятно поради тази причина в свободното си време швейцарците се борят за каузи, като често в неделя се включват в демонстрации срещу климатичните промени, в знак на солидарност към някого или просто в някакъв протест, защото просто недоволството води до прогрес.