Мадлен Алгафари, психолог

Светът тъгува по Робин Уилямс - човека, който ни подари толкова смях чрез ролите си. Актьорът реши сам да сложи точката, след като страдаше от депресия през последните месеци. За това как изгарят великите, има ли значение славата за човешкото щастие и на какво да стъпим, когато светът се срутва върху нас, "Стандарт" попита психолога Мадлен Алгафари.

Никой човек не е застрахован от това да бъде в депресия. Това по никакъв начин не е свързано с престиж, пари или слава. Има едно изследване на Британската психологическа общност за това какво прави хората щастливи. И оттам става ясно, че това нещо е да бъдат задоволени основните човешки потребности. А в тези потребности не фигурират славата и престижът. Сред тях е например потребността да се чувстваме близки. Да имаме истински, прозрачно близки хора. Да сме утвърдени, но такива, каквито сме - не ролите и маските ни=

Да сме нахранени и физически, и духовно. Да сме докосвани - физическата близост, галенето. Не непременно еротиката, а буквално прегръдката. Както и сексуалното - във версията правене на любов, а не на гимнастика.
Извадката на анкетираните в това изследване е максимално представителна - като демографски произход, възраст, професия. И според данните става ясно, че ако не са задоволени тези потребности, човек не се преживява като щастлив. В извадката има космонавти, актьори. Не се преживяват като щастливи, въпреки че примерно имат огромен принос за планетата или нещо подобно. А има и хора, които са примерно боклукчии, но към момента на попълването на анкетата са имали чувство за пълноценно задоволяване на тези основни потребности. Тези, които са истински, автентични, не метапотребностите. Потребността от слава е метапотребност, тя е нужна на егото, не на душата. В този смисъл, няма никакво значение статусът на човека, било дори и финансовият - стига да не става дума за човек, който умира от глад. От един момент нататък, когато е покрит минимумът, не това е важното.

Робин Уилямс не е първият човек, който показва, че има други неща в живота, които могат да го направят щастлив. Преди време имаше случай, когато и Ричард Гиър бе зарязал всичко и бе отишъл да става будист в манастир. Беше неразбираемо за много хора, в чиито представи подобна слава би трябвало да е основание за върховно щастие.

В случая трябва да се разбере за каква депресия става дума - дали е ендогенна, дали има нужда от медикаментозно лечение, дали психотерапия, дали е някаква екзистенциална ситуация. Доколкото зная, Робин Уилямс е бил зависим, много пъти в живота си е имал такива проблеми. Това означава, че има сериозни проблеми с някои комуникативни модели. Едно е да си в роля, друго е да си себе си. Оттам алкохолът или дрогата, или която и да било зависимост - компютърът или 700-ият чифт обувки. Разбира се, винаги има ходове.

За мен самоубийството не е ход.

Тук славата и величието нямат нищо общо, по-скоро има различна мотивация. Всички са податливи, но вече зависи какъв ресурс има човекът, за да се справи, каква самооценка имаш, защото човек трябва да стъпи на нещо, за да преодолее негативите. Всеки може да потъне в дупка. Действително, има по-предразположени към това хора, обикновено там, където агресията не работи, и човекът не може да отстоява себе си. В личния си живот човек може да не е способен на някакви ходове, на каквито е способен в социалния си живот. Никой не може да каже със сигурност, можем само да предполагаме, това не е математика. Единственият човек, който знае мотивите на Уилямс, е самият той.

Записа Стела Стоянова