Варненскят портал

Петък, 29 Март 2024
 

   

Споделено


Проф. Иван Илчев: Бизнесът се справи по-добре от политиците

10-07-2014  |   Източник:  в-к Стандарт
Проф. Иван Илчев: Бизнесът се справи по-добре от политиците При нас за първи път в България ще може да се работи с ръкописи от Зографския манастир. Такъв провал е имало само преди Деветнадесетомайския преврат, казва проф. Иван Илчев.
Заминават ли оттук грамотните млади българи и как да променим тенденцията? Има ли шанс въобще страната ни за университет в ТОП 100? С кой от периодите в историята на България е съизмеримо днешното време на отчаяние и обезверяване, "Стандарт" попита ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев.

- Проф. Илчев, как върви кампанията по приема в Софийския  университет тази година?
 - При тази демографска ситуация и при тази система на  финансиране едва ли ще е по-различно от миналата. И тази година кандидатите са  горе-долу същият брой - някъде около 10 000. Докато не се смени системата на  финансиране, ще бъде така. 

- Какво ще промени тя?

- При една радикална промяна университетите няма да бъдат  принуждавани да приемат хора, които трудно биха се вписали в едни по-високи  изисквания. И това ще е от полза и за тях, и за обществото. А сега уравниловката  докъде води? Очакваме, че ще купуваме и пастърма, и народен салам на една и съща  цена. Само един пример - около 24 май бяха проведени две национални олимпиади за  студенти - по математика и информатика. Имаше различни категории за студенти  математици, информатици, физици, студенти в сферата на бизнеса. На тях  всички златни медали бяха спечелени от студенти от Софийския  университет. Само че това не може да продължава вечно.

- Можем ли да стигнем до етап, в който едни университети ще  подготвят изследователи, а други предимно практици? 

- Това е заложено в стратегията за висше образование. За  съжаление изпуснахме много време. По нея се работеше бясно в последните два  месеца. А това бе заложено още в програмата на Сергей Игнатов. Вместо това,  енергията отиде за един несмислен закон за академичното развитие, който сега  опитваме да оправим. Като гледам високоотговорното поведение на политиците ни,  се опасявам, че стратегията няма да бъде приета от Народното събрание. А това,  между другото, е условие да получим финансиране от Европейския съюз за следващия програмен период.

 - Тази стратегия залага да имаме български университет в  първите 100 на Европа, постижимо ли е това? 

- Зависи за коя класация говорим. Класациите са различни.  Софийският университет е около 220-ото място в Европа и към 700-но в света. Още  преди шест години бяхме писали в един от материалите ни за правителството, че  ако се обърне внимание на образованието, има шанс през 2020 година да има поне  един български университет сред 500-те най-добри в света. Само че стана като в  приказката: "Господи, аз ли грешно те помолих, ти ли грешно ме разбра. Дянков  намали издръжката на министерствата с 10%, а на университетите с 30%. Шансовете  според мен са малки.

- Неотдавна един наш писател заяви в интервю "Грамотната ни  младост отлетя в чужбина". Остана ли ни грамотна младост? 

- За съжаление е вярно. Още през 90-те години бях много  обезпокоен от ставащото в България. Тогава много наши демократично настроени  хора без особен опит в Европа и света казваха, че нямало страшно, че младите  хора ще се върнат в България. Някои се връщат. Но за съжаление мнозинството не  се връща. Казвам го като историк, през 50-60-те години в Западна Европа заминаха  вълни от гастарбайтери от Югославия и Гърция, после от Турция. Колко от тях се  върнаха? Връщат се, когато държавата може да им предложи достоен  живот сравним с този, който те имат в страната, в която са избрали да  живеят. Знам за две държави, които правят това, но все пак за избрани хора. Южна  Корея издирва корейци, които са си извоювали авторитет в големите американски  университети, и ги привлича с високи заплати и възможност да създават научни  центрове. Същото прави и Турция. Ние имаме специална програма и финансиране за  български учени, работещи в чужбина, с което ги каним да се върнат за няколко  месеца. Но това е палиатив. Преди няколко месеца подписвах документи за заплати  по научен проект и изведнъж гледам срещу едно име на колега заплата за един  месец 3000 евро. Обадих се на декана на Химическия факултет проф. Тони Спасов да  попитам каква е тази заплата. А той отговаря: "Колегата работи в Харвард и по  условията на проекта не можем да му дадем по-малка заплата от тази, която  получава там". А самият ръководител проф. Тони Спасов получава в пъти  по-малко.

- Дали биха се върнали подобни хора, ако им се създаде  среда? 

- Да си говорим откровено, няма да се върнат. Трябва да  създадем среда, която да поощрява тези, които сега израстват, да остават тук. А  иначе това е загубено поколение за България.

- Защо според вас толкова години се въртим в омагьосан кръг,  какво ни пречи? 

- Много ми е трудно да кажа. В началото на 90-те години бях в  САЩ в центъра "Удроу Уилсън" като гост-професор. Тогава еуфорията в Източна  Европа беше много висока и помня, че на една голяма конференция говориха  румънци, поляци, чехи и общият лайтмотив в техните изказвания беше "Сега, като  ни помогнат Европа и САЩ, ще се развием изключително бързо". Аз казах, че не  можем да очакваме съществена помощ оттам по редица причини, свързани с  геостратегическо положение, с ниво на образованието, с големина на пазара. Така  че България трябва да се справя сама. Така и стана. През тези години се  справяхме сами, но за съжаление не чак толкова добре. Сравнително по-добре в  бизнеса. Независимо от не толкова големите възможности на България, някакъв  бизнес има. Мисля, че хората в университетите до известна степен също успяват. В  нашия университет поне 10-15% от преподавателите са работили в чужди  университети и са се върнали тук. Категорията хора, която тотално не се справя,  са така наречените политици. Такъв катастрофален провал на една самодоволна и  самозаблуждаваща се група хора е удивителен. Само преди Деветнадесетомайския  преврат в управлението на Народния блок е имало такъв провал на политическата  класа.

- След като тогава нещата завършват с преврат, какво да  очакваме сега? 

- Не съм привърженик на идеята, че е хубаво да дойдат военните  и всички да започнат да маршируват. Там превратът играе роля дотолкова,  доколкото слага нови хора, недотам обвързани с предишните политически партии. Но  за относителната стабилизация на България роля изиграва цар Борис Трети. Той на  практика създава авторитарна система, но без най-уродливите й черти. Тогава така  успяват да се оправят. Сега, както е казал поетът "Отнийде взорът надежда не  види".

- Как виждате развитието на България след поредните  избори? 

- Не мога да предсказвам, но с тъга виждам нарастващия брой на  интелигентните хора, които отказват да гласуват. А когато интелигентните хора  отказват да вземат решение, оставят съдбата на България в ръцете на недотам интелигентните които могат да бъдат накарани да гласуват по един или друг  начин. Навремето Чърчил казваше, че демокрацията не била добра система, но не  била измислена по-добра от нея. Но скоро чух и друго определение - че  демокрацията е система, при която двама глупаци могат да кажат на един умен  човек какво да прави. Лошото е, че всички, с които говоря, не смятат, че нещо ще  се промени след тези избори.

- Може би защото вечно чакаме месията. Но сега май няма  такъв... 

- А, има един претендент да бъде месия, но той няма капацитета  за това. Предишните месии имаха по-добър капацитет. Политиката отблъсна  интелигентните хора от себе си.

- Много често се лансира тезата, че нещата могат да се оправят,  ако интелигентните хора влязат във властта... 

- Как ще влязат? По какъв начин би могло да стане това без  финанси? Нали трябва да бъдат финансирани от тези с пари, а пари се дават срещу  определени ангажименти, както го и видяхме.

- А вие лично бихте ли влезли в политиката? 

- Не. Никога.

 - Ставаме ли според вас все по-неграмотни като нация? 

- Има две тенденции. Безспорно това нещо го има. Реформите в  образованието след един пълен срив започнаха някъде по време на управлението на  Симеон Сакскобургготски. Тогава малко се подобриха нещата, при Тройната коалиция  също имаше усилия в тази посока. След това усилията бяха насочени по-скоро към  разграждане на системата. Сега трудно може да се каже какво става, защото това  правителство нямаше достатъчно дълъг живот, за да направи нещо съществено. Има  възможност и трябва да се подобри положението в средното образование. Но да не  забравяме, че има и достатъчно много интелигентни деца. Преди две години имах  една група магистри, които бяха блестящи. Но е безспорно, че трябва да се повиши  нивото на грамотност в самото училище. А и моето поколение трябва да свикне с  мисълта, че децата, които идват при нас, са рожба на една друга култура, на  която ние не сме. Което не значи, че е по-ниска от нашата. Просто е  по-различна.

- Какво ново да очакваме в университета? 

- Миналата седмица стана нещо епохално - договорът ни със  Зографския манастир. За първи път въобще в България ще може да се работи с  ръкописи от Зографския манастир. И при това жени изследователи също ще могат да  работят с тях. Това е изключително важно за самочувствието на нашия народ. За  мен беше много важно това, че Зографският манастир, където дълги години се труди  Паисий Хилендарски, решава да даде ръкописите си в Софийския университет, който  стои в основата на новия тип образование в България.

Стела Стоянова

Източник: в-к Стандарт
http://www.standartnews.com


ВАРНА СИТИ ИНФО
 


Не позволявайте болката да ви отнеме радостта от живота!
В магазин Билков рай във Варна и в онлайн магазина www.bilkov-rai.com ще намерите продукти, които да:
- съхранят младостта на ставите и хрущялите
- да върнат подвижността ви
- да противодействат на възпаленията
- да намалят болката

За бърза поръчка или консултация за продукт позвънете на тел. 087 900 0 388 или ползвайте връзката чрез месинджър.
 
 
В РУБРИКАТА
Проф. Иван Илчев: Историческа чалга и патриотизъм

Прочетена:   85510

Споделени идеи

Прочетена:   19338

Антон Дончев: Борбата днес е за човешките души

Прочетена:   24533

Стефан Данаилов: Пълно с лъжци и легенди

Прочетена:   10741

Добре дошли в света, който сами сътворихме

Прочетена:   3733

Рони О'Съливан: Обичах наркотиците повече от снукъра

Прочетена:   8726

С деца на гурбет

Прочетена:   7135

ЕС в капана на еврото и икономиите

Прочетена:   5292

В Гърция: Не казвайте на готвача, че сме германци!

Прочетена:   3189

Маргарита Попова: Правосъдният министър няма място във ВСС

Прочетена:   5673

АРХИВ  Архив новини

Copyright © 1998-2022  -  Studio IDA  -  All rights reserved.

Дне - 214 - Вчера 470 - Общо 6316324 за 9450 дни - Минимум 669 - Максимум 6448 от 15.05.1998 (23:13)