Човек е толкова голям, колкото са големи и мечтите му. Това си мислех вчера, когато президентът Росен Плевнелиев ми връчваше държавния орден "Св. св. Кирил и Методий". Никога не съм си представяла, че ще получа такова отличие. Смятах, че то е за хора в напреднала възраст, с много титли, заслуги и е достойна награда за целия активен живот. Разбира се, че се чувствам и благодарна, и горда. Благодарна съм искрено за вярата и подкрепата на всичките над 100 археолози, историци, учени, кметове, журналисти и общественици, които като Инициативен комитет поискаха този орден за мен. Благодарна съм и на всички журналисти от вестника, които неуморно и професионално всеки ден заедно с мен правят обществени кампании. Доказвайки за пореден път, че вестникът ни е наистина стандарт в журналистиката.

Горда съм, защото това високо държавно отличие е ярък знак на признание за кампанията "Чудесата на България" - кауза, която докосна сърцето на всеки българин. И доказа, че във време на крайно обществено разделение наследството на древния ни народ и уроците, завещани ни от него, са единственото нещо, което ни обединява и ни кара да се гордеем, че сме българи. И с право мога да кажа, че е една от опорните точки на националното самочувствие.

Истината е, че българите са горди със славното ни минало, но са обезверени от настоящето.

Много от българите продължават да вярват в истинските чудеса. Но извън спортното чудо Григор Димитров напоследък единственото, което получават, са всекидневни политически чудесии. Убедена съм, че може да се прозре в бъдещето само ако добре се познава настоящето и миналото. Затова съм сигурна, че ключът към спасението на България се крие именно в уроците и поуките от многовековната ни история. И ако политиците искат да намерят този ключ, то трябва освен да пият кафета и да обиколят Чудесата на България. За да разберат какви сме ние, българите, и какво сме дали на света. Ако го направят, ще видят, че в пещерата край Козарника се намират най-древните рисунки на света, в Провадия - най-старата солница в Европа, а край Варна - най-старото обработено злато от атлантите. И тогава ще седнат на масата на преговорите в Брюксел не със смачканото самочувствие на най-бедната страна в ЕС. А със самочувствието на третата по богатство на артефакти държава в Стария континент.

Това е силата на кампанията "Чудесата на България". А за достойнствата й пишем всеки ден във вестника. За това, че чрез нея културно-историческото наследство стана държавен приоритет. За да бъда докрай справедлива, това става благодарение на три правителства. Кабинетът "Борисов", с голямата заслуга на Симеон Дянков, сложи основите на първия туристически маршрут по Южното Черноморие "Виа Понтика". Служебното правителство на Марин Райков доразви проекта. А кабинетът "Орешарски" за първи път записа в туристическата си стратегия културния туризъм като свой основен приоритет. Така Чудесата сътвориха първото чудо. Сега на преден план е как от този приоритет - културен туризъм, да се направи наистина работеща туристическа индустрия. Ако следваме стъпките на големите дестинации, пътят е ясен - чужди туристи се привличат с атрактивни регионални пакети, включващи всички видове туризъм. Доказателство за успеха са три общини - Созопол, Омуртаг и Самоков. Те увеличиха рязко приходите от туризъм само от рекламирането на новите си чудеса - мощите на св. Йоан, златото на гетите и крепостта Цари мали град. Ако тези пакети бързо се направят, то със сигурност ще намалим негативния ефект за туризма както от украинската криза, така и от невижданите потопи по морето.

Вярвам, че чудесата се случват само ако много ги желаеш. За себе си съм приела тази кампания като своя кауза. Днес няма никакво значение какво ми е струвало това - време, труд, усилия, средства, тревоги. Важно е само едно - в безвремието, в което изпадна обществото ни, в дните на партийна омраза и политическа нетърпимост, когато всеки българин се пита кой е пътят и как да върви по него, кампанията "Чудесата на България" да продължи да е символ на единство. Символът на българското единство.