Професор Ричард Крамптън е роден през 1940 г. в Мидланд. Завършил е университета в Дъблин. Защитава докторат в Лондон, след което е бил преподавател в Кентърбъри и Оксфорд. Автор е на 9 книги, посветени на историята на дипломацията на Великите сили на Балканите през миналия век. Последната му книга, посветена на общата история на България, бе представена миналия петък в посолството на Великобритания у нас.
- Проф Крамптън, кога се зароди вашият интерес към българската история?
- Докторатът ми беше посветен на дипломатическите англо-германски сблъсъци на Балканите в навечерието на Първата световна война. Установих, че няма никакво проучване върху политиката на България в този период - не само на английски, но и на френски и немски език. И реших, че това е една много добра ниша, която мога да запълня като изследовател. След като защитих доктората си, съсредоточих усилията си върху историята на България.
- На Запад, и особено в родината ви, като че ли има едно негативно отношение към България, формирано и на базата на някои исторически митове. Оправдани ли са те?
- Не бих казал, че има толкова силни антибългарски исторически митове и съответните настроения. Не по-малко негативизъм у нас има и към Румъния, и към бивша Югославия и днешна Сърбия. По-точно казано,
българската история е непозната на Запад
И в това отношение има широко поле за работа от страна и на българските, и на европейските историци.
- Специално в Англия има една "българска" традиция още от времето на сър Стивън Рънсиман.
- Да, но все още това е една "тънка червена линия".
- Какво искате да кажете на читателите с вашата последна книга "Всеобща история на България"?
- Исках да разкажа обективно за събитията от новото време - защо и как се е случило всичко в съдбата на вашата страна. Защото много неща от нея са все още неизвестни по света, като например спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Това беше и основната цел на книгата ми.
- Съществува и една обратна страна на медала. В българското общество все още има едни силни антибритански настроения, формирани още от епохата на Възраждането, които Студената война допълнително бетонира. Доколко те са оправдани?
- До някаква степен има известни основания за подобни нагласи, най-вече заради ролята на Лондон за Берлинския договор от 1878 г., който разкъсва България. Но в Англия е имало винаги и наистина силно българско лоби. Нека си припомним само ролята на Уилям Гладстон по време на Априлското въстание. Британските дипломати и журналисти, както и дошлите на работа преподаватели непосредствено след Освобождението, пък са били направо потресени от високата степен на българското образование и са го направили достояние на английската общественост.
- Кои са най-щастливите моменти от англо-българските отношения?
- Без съмнение, подкрепата на Великобритания за Съединението и Балканските войни. Все пак да не забравяме, че мирният договор с Турция през 1913 г. е подписан в Лондон.
- Може би най-дълбоко вкорененото мнение сред българското общество и до ден днешен е, че Уинстън Чърчил е мразил България и българите. Вярно ли е това?
- За съжаление трябва да призная, че е така. На прословутата си среща със Сталин през 1944 г. той направо му казва, че изобщо не го интересува България.
- Заради битката при Галиполи по време на Първата световна война, която е провал за Чърчил като пълководец?
- Да. Провалът на тази операция през 1915 година е тормозил Чърчил чак до началото на Втората световна война. И той намразва България, че не е подкрепила тогава Англия и лично него като автор на тази акция.
- В историята няма условно наклонение, и все пак - друг ли би бил днес светът, ако през 1915 г. България бе влязла във войната на страната на Антантата, а не на Централните сили?
- "Ако" в историята наистина няма. Разбира се, нещата биха се развили по друг начин, но как точно, не мога да коментирам. Станалото е станало - времето няма заден ход.
- Сега англо-българските отношения вече са от съвсем друго естество. От една страна, в Англия все пак съществуват антибългарски нагласи, а от друга, освен че България е вече определено популярна туристическа дестинация за жителите на Острова, много британци вече живеят постоянно в България. Преоткриват ли се днес двата наши народа?
- Първото нещо е наистина един съвременен мит. Отношението на англичаните към българите всъщност е много добро. С темата се спекулира от страна на дясно популистките партии като тази на Фарадж. Може би причина за известен негативизъм създават българските роми, но и това според мен се преекспонира.
- Какви са днешните проблеми на България?
- Основният проблем на днешна България и българите е чисто вътрешен - че се самоподценявате като нация и възможности. Вече сте от седем години член на Европейския съюз. Имате толкова депутати в Брюксел, колкото Австрия или Швеция. С какво тогава България е по-малко значима европейска държава от тях? Именно този скептицизъм към самите себе си ви е най-големият враг, който ви пречи да мислите и действате позитивно и ефективно.
- Сега много се говори за геополитическите зависимости. Как гледате на зависимостите на България от Русия?
- Още е рано да се прецени доколко това е вярно, в контекста на общата връзка между Русия и Европа.
- Ще продължите ли работа си върху българската история?
- Ако бях по-млад, щях да се заема с историята на Българската православна църква. Но за тази цел би следвало да науча латински, старогръцки и старобългарски, а вече е късно за това. Вече съм пенсионер. Живея в провинцията и се радвам на живота.
Константин Събчев
