Слав Славов е регионален мениджър в Световния енергиен съвет в Лондон. От 1980 г. до 2004 г. е служител в отдела по енергийна политика на икономическата комисия на ООН за Европа. Занимава се с въпроси на енергийната политика за устойчиво развитие, сигурността на доставките, намаляването зависимостта на Европа от вноса на енергия, либерализацията на енергийните пазари и пр. Работил е за универсалната енергийна класификация на ООН и по новия Рамков пакет "Енергетика и климат 2030" на ЕС. Ръководил проекти за енергийна ефективност и нови източници на енергия, бил е координатор на ИКЕ на ООН с ОПЕК и МААЕ. На път от Икономическия форум в Астана през Женева и София към регионалната енергийна конференция в Солун, г-н Славов бе любезен да намери половин час, за да отговори на въпросите на "Стандарт" за ситуацията около проекта "Южен поток".

- Г-н Славов, какво е мнението Ви за ситуацията около проекта  "Южен поток". Знаете, че върху проекта се оказва сериозен натиск, при това вече  не само от ЕС, но и от САЩ, което доведе до замразяването на работите по него у  нас.

- Вече стана очевидно за всички, че проектът "Южен поток"  излезе напълно извън преките си енергийни си рамки и беше вкаран в дълбоките  дебри на политическите игри.  

- Затова нека първо изясним - необходим ли е той като енергиен  проект на България, или не?

- Като енергиен специалист за мен две мнения няма - "Южен  поток" е необходим на България. Колкото и еврокомисарят по енергетиката Гюнтер  Йотингер да обяснява, че с проекта ние реално не диверсифицираме източника, а  само маршрута на природния газ, то с него все пак правим 50% промяна, с 50%  увеличаване на сигурността на доставките на газ за България. Защото какви са  възможностите да бъдат прекратени доставките на природен газ? Само две - или да  бъдат спрени от източника, или от някоя от страните, през които преминават. С  реализирането на проекта "Южен поток" втората възможност ще бъде премахната  напълно и именно затова проектът увеличава с 50% сигурността на доставките на  природен газ за България. А иначе, ако сме напълно откровени, германците си гледат своите  интереси, останалите държави - също, и като цяло между отделните страни - членки  на ЕС, съществува голям егоизъм.  Така че, ако говорим за българските интереси - проектът "Южен  поток" е необходим на България.

- И все пак като страна - член на ЕС, не можем да не се  съобразяваме с Еврокомисията, нали?

- Да, след като веднъж сме приели правилата на играта, ще  трябва да ги спазваме. И точно затова реализацията на проекта "Южен поток", поне  на наша територия, е въпрос, който трябва да се решава в преговори между София и  Брюксел, но не и да се месят други, нали?! Каква им е работата на САЩ да се  месят в енергийните въпроси на територията на ЕС?!

- Явно имат интерес, защото напоследък обещават и в Украйна, и  навсякъде, където могат да се появят проблеми с доставките на природен газ, да  доставят от САЩ втечнен шистов газ.

- Но това е чиста утопия и няма как да стане!

- Защо? Технологично е възможно.

- Защото никой в Америка няма интерес да изнася шистов газ.  

- Да, каква е логиката да изнасяш собствен евтин енергиен  ресурс, а да внасяш скъп?

- Това е първото и основното. Най-малкото, защото американското  правителство е решило до 2020 г. страната да бъде абсолютно независима от вноса  на газ - т.е. да няма внос. Второ, американската икономика е категорично против износа на  шистов газ. Благодарение на евтиния шистов газ тя е изключително  конкурентоспособна и той беше в основата на излизането от икономическата  рецесия. Докато - няма как да го крием - всички, които внасяме природен газ  отнякъде, независимо дали от Северно море, Северна Африка или Русия, ни скубят с  високи цени, което се отразява и на себестойността на нашите стоки и услуги. Оттук следва третият фактор - ако САЩ започнат да изнасят  втечнен шистов газ, това веднага ще повиши цената на газа и на тяхна територия.  

- Наистина, кой ще е луд да продава нещо евтино вътре, след  като може да го изнесе скъпо, нали?

- Това е пазарната икономика. В този аспект веднага ще спомена  и един интересен феномен. Стотици европейски по-енергоемки компании, най-вече от  сферата на металургията, производството на целулоза и пр., особено германски,  напоследък изнасят производството си в САЩ и Канада. Не в Азия, където  природният газ също е много скъп, а Америка, където шистовата революция свали  цените на газа драстично. И причината е, че цената на енергията в Германия е  много висока и продължава да расте. Четвъртият фактор е цената на инфраструктурата. Първоначално  интересът наистина беше голям, появиха се големи компании, като "Газ дьо Франс",  да строят инфраструктура за втечнен шистов газ в Мексиканския залив. Но сметките  показаха, че колкото и да е евтин шистовият газ, след като се транспортира,  примерно от Пенсилвания до Мексиканския залив, да се втечни и след това да се  транспортира със специални танкери, при всички положения цената му в Европа няма  да е това, което тук някои очакват. Така че, ако говорим чисто от бизнес гледна точка,  единственото, което американците искат, е да осигурят възможност на техни  компании, като "Шеврон" и др., да проучват и добиват шистов газ на местна почва  - у нас, в Украйна и други страни, зависими от руския природен газ. В Украйна  например, от две години "Шеврон" и френската "Тотал" проучваха две потенциални  находища на шистов газ, като "Тотал" се отказа. Причината е, че високите  очаквания за големи залежи на шистов газ засега не се покриват с реалността.  Когато преди няколко месеца на кръгла маса за шистовия газ в Полша коментирах с  местните колеги какви са перспективите за добив там, те откровено заявиха, че  нямат точни данни и разчитат единствено на информацията от Американската  геоложка служба. Това е.

 - Логично, тъй като това не са конвенционални находища, т.нар.  от геолозите "капани", капацитетът на които може да се изчисли доста точно на  базата на 3D сеизмика, а шисти, в които какво има - един Господ знае. Освен  това, ако геологията на една страна позволява добив, то на друга, дори и да има  газ, проучванията и добивът може да доведат до големи екопроблеми. 

- Да, има доста геоложки въпроси, които още не са напълно  изяснени. Така че перспективите пред шистовия газ в Европа, ако има такива, не  са многообещаващи и ще се отдалечат в бъдещето. Германската геоложка служба  посочва, че страната има висок потенциал за залежи на шистов газ, но германските  еколози са силни и не дават дори и да се издума за добив там.

- Да се върнем на проекта "Южен поток".

- Проектът е необходим. Това е. Ако наистина в споразумението с  "Газпром" има неща, които не отговарят на Третия енергиен пакет на ЕС, то те ще  се изчистят и проектът ще се реализира. А няма какво да крием, че и "Газпром"  също много атакува мерките в Третия енергиен пакет, като вече дори цели книги  излязоха срещу него. Освен това "Газпром" продължава да защищава и позицията си,  че цената на природния газ трябва да се индексира с тази на петрола, което,  според мен, в недалечното бъдеще ще отпадне.

- Защо?

- Защото делът на втечнения газ в световен мащаб, макар и  бавно, ще продължава да нараства и с това - да "разбива" цените на регионалния  пазар. Още е рано, но най-късно до десетина години цените на втечнения газ вече  ще оказват такова влияние, което ще направи газовия пазар глобален като петрола  и той ще се отдели като самостоятелен. Това е моята прогноза. Но, така или  иначе, Русия и ЕС са добри партньори и след като поспорят малко, ще се разберат.  

- Нали обаче, противно на прогнозите, консумацията на газ в ЕС  не расте, а спада?

- Да, от 2008 г. насам консумацията на природен газ в Европа  спадна значително, с около 20-25%, като тенденцията продължава. Това е другата  причина в ЕС сега да не бързат за "Южен поток". Но там са наясно, че "Южен  поток" трябва да стане и ще стане. Може да го забавят малко, може да го дъвчат,  но ще стане. Защото в ЕС има страни, които по принцип са големи пазари и големи  привърженици на ползването на природен газ, като Италия, която също е инициатор  на проекта. Така че - аз твърдо съм убеден, че проектът "Южен поток" ще се  реализира.

- А ако Украйна стане член на ЕС и гарантира безпроблемно  доставките през нейна територия?

- Не виждам никакви обозрими перспективи за това! По-скоро е  възможно природният газ дотогава да бъде изчерпан като енергиен ресурс! Целта е  да се подкопава икономиката на Русия.

Белчо Цанев