- Г-жо Бокова, за един ден получавате две високи награди. Как  се чувствате?
- Най-голямата награда за мен е орденът "Стара планина".  Чувствам се изключително щастлива. За мен наистина това е голяма чест. Да получа  най-голямата награда в България, предложена от правителството и получена от  ръцете на президента, е наистина много вълнуващо. Смятам, че това е награда също  за постиженията ми в ЮНЕСКО. Но така също и награда за всички, които са  работили, за да стане това възможно. А наградата "Политик на годината" е доста  изненадваща за мен. Защото за разлика от ордена "Стара планина", който е по едно  съвсем съзнателно решение и голяма чест, другото е плод на подкрепа на знайни и  незнайни хора, на може би и приятели, които смятат, че с нещо съм допринесла за  България. 

- Днес ще бъда в МВнР, където с министър Кристиан Вигенин ще  дадем почетни грамоти на всички български дипломати или поне тези, които са в  София, за работата им по избирането и преизбирането ми за генерален директор на  ЮНЕСКО. По този начин ще мога да им изкажа благодарност.

- Настина има много "първи"...Това е може би до голяма степен  стечение на обстоятелства, но и резултат от много усилия и много работа - екипна  работа. Аз вярвам в колективната победа. Не смятам, че има само индивидуални  завоевания. В ЮНЕСКО по очевидни причини нещата са сложни. Но ЮНЕСКО е една от  организациите сред семейството на ООН, която в най-голяма степен изразява  значението на "мека сила" за промяна на света и обществата. За това, от което  има много голяма нужда днес. Виждаме че светът е изключително динамичен,  геополитиката се променя, виждаме планетарните граници, климатичните проблеми,  загубата на биоразнообразието. Има изключително сложни проблеми и ЮНЕСКО със  своята дейност в образованието, науката и културата е организацията, която под  формата на широко международно сътрудничество е платформа за намиране на общи  решения. От тази гледна точка наистина чувствам огромна отговорност на бъде  генерален директор на ЮНЕСКО.

- Това беше един много голям форум, който ЮНЕСКО организира с  изключително широка международна подкрепа. Участваха 35 министри на  образованието, много представители на частния сектор, на големи банки, видни  политически личности като Бил Клинтън и Тони Блеър. Всички се съгласихме, че в  днешния свят образованието е едно от най-важните полета на  дейност. Защото невежеството води до неразбиране на другите, липса на  толерантност и конфликти. Тогава много трудно се намира решение на  икономическите и социалните проблеми. Подчертах, че особено внимание трябва да  обърнем на образованието на жените и момичета. Това бе подкрепено от всички,  включително Тони Блеър. Обърнах внимание и на растящото огромно неравенство в  света, което засяга и развиващите се, и развитите държави. Това неравенство  застрашава социалната и политическата стабилност в много страни и региони.  Образованието е най-добрият начин за социална мобилност, така че младежите да  могат да се изкачват по социалната стълба.

- Това е изключително добра инициатива. Тя привлича вниманието  върху опазването на културното наследство, върху значението на това наследство  за диалога между международните общности. Изключително силно приветствам  превръщането на тази кампания в общобалканска инициатива. Бях тези дни в  Албания, където участвах в проекта на ЮНЕСКО "Балканските мостове говорят". Една  от срещите за проекта бе в Ловеч, където е мостът на Уста Кольо Фичето. Тази  идея показва съвпадение между нашето мислене и мисленето на "Стандарт". Защото  наследството, въпреки натиска на икономическото и друго развитие, трябва да бъде  съхранено и предадено на следващите поколения с неговите послания. Не става дума  само за самочувствието и стабилността на отделните общности, но и за много  икономическа изгода.

- Разбира се, развитието на туризма, на занаятчийството на  културните индустрии. Един нов феномен възниква в света. Това са именно тези  културни креативни индустрии, включващи и културния туризъм, както и туризма  въобще. Това са фестивалите и много други културни дейности. В много от  държавите това е най-динамичната част от икономиката носеща много национални приходи и създаваща работни  места.

- Много е важно местните хора да разбират значението на  културно-историческите паметници, да не чувстват, че е застрашено тяхното  развитие. Имаше такива моменти в Несебър и Пирин, а и на други места, но вече се  преодолени. Местните хора трябва да осъзнаят, че в техен дълготраен интерес е да  бъде запазена автентичността, а не моментната изгода. Местните власти и  държавата трябва много ясно да разбират какви са условията, при които тези  паметници продължават да са в списъка за културно наследство. Трябва да се  създават и условия тези обекти да се включват в местните национални стратегии за  развитие. Това е изключително важно.

- О, да, разбира се. Имаме предварителен списък за България. В  момента в българското Министерство на културата и в Института за опазването на  паметниците се работи активно, както ме увери и министър Петър Стоянович, с  когото сме във връзка. Аз много силно бих окуражавала продължаването на тази  дейност и се надявам през втория ми мандат да видим още български паметници в  списъка. Разбира се, трябва да се свърши предварителната работа в духа на  критериите на конвенцията. Бих искала да видя и много повече паметници от  нематериалното наследство. Ние имаме толкова богати и интересни традиции  типично български, а защо не и транснационални, свързани с  нашата история. Затова ми се иска България да представи много повече такива  проекти.

- Ние всъщност сме в края на започнал преди две години процес  за съкращаване на разходите. Тогава САЩ прекъснаха финансирането си. Надявам се  все още, че това е временно явление. Защото в политически и морален план имаме  пълната подкрепа на американската администрация. Две години работим за  съкращаване на разходите, за по-голямо фокусиране върху приоритетите на  организацията, за оставяне настрана на някои по-маловажни дейности, които са  били важни, но в момента не могат да бъдат реализирани. Мисля обаче, че  най-трудното е зад нас. Успяхме да се справим с една доста трудна ситуация.  Липсата на 220 милиона от бюджета на организацията за две години, което е над 30  процента от бюджета, бе едно своеобразно цунами, което мина над нас. Ние не само  оцеляхме, но дори успяхме да се фокусираме и съобразно нашия мандат да се  превърнем в някои отношения в признати от ООН истински лидери в образованието и  науката.