Стефан Данаилов тази седмица призова за финал във войните на "Позитано" 20. Професорът от НАТФИЗ, който ще води листите на БСП в Пловдив и Плевен, не крие, че се е колебал дали отново да влезе в битката. "Аз не съм политик. Аз съм артист. Затова бях изкушен от възможността да се оттегля - поради биологически причини и творчески ангажименти. Но си дадох сметка, че сега не е време за това", откровен е Ламбо, който в града под тепетата ще се изправи срещу Бойко Борисов.

Сега Мастера снима денонощно в новия сериал на Гочев, Митовски и Цанков. Големият актьор е босът във "Фамилията" - сагата, която тръгва по bTV от 7 април. Неостаряващият чаровник е с нова визия - строен, елегантен, с леко скъсена прическа и с големи очила с диоптър.

- Г-н Данаилов, какъв съвет бихте дали на министъра на  културата в служебното правителство Владимир Пенев?
- Да внимава какво обещава и какво подписва.

- Що за птица е вашият герой във "Фамилията"?
- Той е сложен и интересен. Но дори и аз не съм наясно на сто  процента с характера му - моята представа засега е изградена върху така  наречената Библия. Какво ще се случи конкретно във всяка следваща серия,  научавам малко преди снимките. Борис Арнаудов е човек, който знае какво иска.  Друг въпрос е, че средствата, които използва, за да постигне целите си, са леко  спорни. Той е убеден, че каквото и да прави, е за доброто на семейството, за  доброто на България. Вярва в това - и мачка наред. Който и каквото се изпречат  на пътя му. Като актьор съм длъжен да му вляза в положението. Той дърпа конците,  той е първият истински капиталист в България. Стреми се да влезе в политиката.  Но преди да се случи това, планира да изчисти името си. Вика журналист, за да  напише биографията му. Момчето обаче неволно открива други, скрити неща около  фамилията. Въпросният вестникар е аутсайдер - пише остри, критични статии, гонят  го отвсякъде, не му върви. И затова моят човек му предлага срещу много пари да  пренапише личната му история. Ходовете му обаче са грешни.

- По какво си приличате с него?
- И той като мен е луд по внуците си. Вижда в тях бъдещето. Но  това е логично за всеки на нашите години.

- Има ли личности като Борис Арнаудов в обществото ни?
- И още как. Неслучайно той е от най-коментираните. Излиза от  сенчестия бизнес и му лепят всички негативи. Може би заради това се стреми към  политиката. Още повече че умее да оказва влияние върху депутати. Той е от  най-стабилната номенклатура - в миналото е бил свързан с Държавна сигурност, с  външнотърговски сделки. Владее непозволени удари под кръста, бързо се справя с  враговете си. Те се опитват да го парират, но той е по-напред от тях.

- Като ви слушам, всичко е като на живо...
- В сериала има доста случки, които ще ни се сторят познати.  Моят герой дори прави сондажи дали могат да променят закон в негова полза. В  сценария има много неща от всекидневието ни.

- Сигурно понякога давате акъл на сценаристите стане ли дума за  политика и бизнес...
- Съветвам ги някъде - какви са подробностите от протокола,  когато се общува с министър-председател, как се прави пресконференция, за какви  инвестиции може да се дискутира по време на преговори.

- Този път сте двойка с Ваня Цветкова - тя играе вашата  съпруга, изолирана след семейна драма. Кога за последно бяхте с нея заедно пред  камера?
- О, доста отдавна - в "Мечтатели", филма за Димитър Благоев.  Там бях шеф на полицията - от отрицателен, по-отрицателен.

- Около вас има доста от учениците ви - слушат ли?
- Асен Блатечки вече е авторитет. На другите все още предлагам  някои неща. Обаждам се непрекъснато. Държа всички да артикулират ясно. Защото  понякога от тая "естественост" на екрана не става ясно за какво си говорят  героите. И понеже не дочувам с едното ухо, играя етюди: "Я, я, кажи по-отчетливо  - че нещо не те разбрах".

- Как се чувствате в имението на Николай Гяуров, където  снимате?
- Гяуров беше велик артист. Никога не съм се засичал с него,  бях близък само с Гена Димитрова. Седя и си представям какви емоции е преживявал  той в тази къща. Заварихме я самотна, изоставена, неподдържана, уютът беше  изчезнал. Засега повече обитавам кабинета и хола. Но тези дни, като се стопли  времето, ще изляза в градината. Ще поискам да засадят чушки и домати.

- Карате ли се на студентите?
- Все още не. Засега правим драматизации на литературни  произведения за откъси. Само четем. Нервите ще ме раздрусат, когато се качат на  сцената. Тогава ще стане по-напечено.

- Участвате в приятелската група, която ще издаде диск на Боян  Иванов за първата годишнина от смъртта му. Често ли си спомняте за него?
- Събрахме се с Данчето Христова, с Богдана и Стефан, с Вальо  Михов и Митко Йосифов. Хем пихме ракия, хем чухме 75 песни на Боян. Бях в  Италия, когато той почина. Преди да замина, се чухме по телефона. Казах му: "Иди  при Данчето, почини си при нея край морето. Като се върна, живот и здраве, ще се  видим". И после жена ми се обади, че си е отишъл.

- Правихте ли щуротии като тийнейджъри?
- Бяхме заедно едва ли не от деца. През 1961-а завърших училище  и трябваше да вляза в казармата. Боян вече пееше по заведенията. Майка и татко  ме пуснаха за първи път сам на море. Отидох на Златни пясъци и след първите 20  дни останах почти без пари. Когато му се оплаках, той ми каза: "Ела довечера в  Шестицата, ще те нахраня". Тогава ресторантите нямаха имена. Силви, мой  съученик, пък си беше опънал палатката в къмпингчето над шосето. Преместих се да  спя при него, а кльопах при Боян с намаление, представяйки се за братовчед му.  Страхотно лято беше, големи щуротии правехме. После, вече семейни, взимахме къща  под наем във Василико, бившето Мичурин, сега Царево. Настанявахме се там  четири-пет двойки. Условията бяха леко дивашки, но много приятни. Боян от време  на време готвеше. Понякога добавяше вода от чешмата към огромната тенджера с боб  чорба - за да има много. Поради същата логика веднъж докара цяла каручка с малки  динки и ги складира в мазето.

- Къде се родиха "Иръпшъните"?
- На чашка у нас. През последните две-три години, през които се  отидоха някои от най-близките ми хора, чувствам душата си като оръфана. Стоя на  поредното поклонение и като че ли не мога да повярвам какво се случва. А после  виждам номерата им в телефона си и неволно ми се иска да натисна копчето, за да  ги чуя. Но това повече няма как да се случи. Боян никога и за нищо не ми е  досаждал. Никога и нищо не ми поиска, докато бях министър. Винаги казваше: "Да  се чуем, ако имаш време". Но с жена ми постоянно бяха във връзка. Това е  животът.

- Наистина ли беше тъжен в последните години от живота  си?
- Да. Чувстваше се излишен, обезвери се толкова много. Даже по  някое време му виках: "Абе, ти дали не преиграваш?". Но не е било така. Отнасяше  се обаче с огромна ирония към света и най-вече към себе си. Скоро Мери ме  подсети за смешен случай. Навремето почти всяка вечер се събирахме у тях. А той  почти постоянно беше на диети. За една от тях набиваше от огромна тенджера  варено жито - подсладено, орехчета, стафидки, муцка. Каква ти диета! Тогава  животът ни беше песен. Бяхме истински бохеми.


Албена АТАНАСОВА