Бойко Станкушев се завърна в БНТ като член на Управителния съвет след дългогодишно отсъствие от медията. Какви са първите стъпки на новото ръководство и ще успее ли да излезе от кризата обществената телевизия, той сподели пред вестник "Стандарт".

- Господин Станкушев, как се чувствате като човек, който се завръща в БНТ от частния сектор след дълги години отсъствие?
- Чувствам се както винаги при подобни смени - чудесно. Натрупва се умора, когато се застоиш на едно място. Изпадаш в дефицит на идеи. Неслучайно някои от големите изследователи на човешката активност твърдят, че на всеки 7 години трябва да се правят промени. Но не се реших на промяна точно заради това. Преди около година тази идея ми се оформи в съзнанието, но първоначално имах много сериозно намерение да се кандидатирам за генерален директор на БНТ. После, като видях, че Вяра Анкова също има такова намерение, си помислих: може би като човек, който не е излизал през целия си активен живот от БНТ, тя има по-голямо право и в известна степен по-големи възможности да се справи с пъзела "криза в БНТ". И реших да отстъпя. Тя знае това, но вие сте първата медия, която го научава. Това обаче не е сделка с Вяра Анкова, а обмислено решение. Вариантът работа в тандем с нея е по-полезен за телевизията, по-продуктивен и в известна степен по-честен. Въпреки че около 70-75% от колегите тук все още ги знам поименно, познаваме се с тях, поддържаме цял живот прекрасни отношения. Аз съм кум на много хора, имаме обща младост и обща средна възраст.

- Какви промени настъпват в БНТ с новото ръководство?
- Може би за първи път през последните две десетилетия се извършва смяна на ръководството на БНТ, като по много цивилизован начин се гарантира приемственост. Имаше период от 10-15 дни, когато бившият и настоящият генерален директор се срещаха, за да може новият да получи информация за много неща. Друго много съществено нещо, което демонстрирахме с избора на Севда Шишманова за програмен директор, е, че изслушването на концепцията на кандидат за висок пост в телевизията се прави публично. Това никога досега не е правено. Искаме така да бъде и занапред, при това не само пред тв колегите, а и пред медиите. Предстои да бъде изградена нова структура на телевизията и да бъдат изготвени нови длъжностни характеристики на служителите. Това се налага, защото ще има нови звена и задълженията на част от хората ще бъдат променени. Ще се постараем те да бъдат оптимално натоварени. Необходими са и реалистично планиране на бюджета и денонощна прозрачност. Най-важното е да се спечели доверието на работещите в БНТ. Защото хората са много тревожни, част от тях вероятно нямат вяра нито в институцията, нито в собственото си бъдеще. За това, освен кризата, голяма вина има и сбърканото медийно законодателство.

- Кое определяте като най-"сбъркано" в него?
- В действащия Закон за радио и телевизия, който е поправян десетки пъти и в момента е заприличал на индианско одеяло - кръпка до кръпка, всъщност не е дефиниран достатъчно ясно статутът на обществената телевизия, както и на БНР. Най-големите дефекти са в дела "финансиране". В това отношение сме уникална страна. Възложител на обществената поръчка за програмата на телевизията е парламентът. Той приема закон, на неговата база СЕМ връчва лицензията, която трябва да спазваме. В същото време, понеже не действа фондът "Радио и телевизия", от който би трябвало да се финансират допълнително обществените медии, телевизията е практически на почти цялостна издръжка от изпълнителната власт. Големият парадокс е, че един ти възлага обществената поръчка, а другата власт те финансира. А тези две власти, откакто съществува специален закон за радио и телевизия, никога не са демонстрирали някаква синергия. И се стига дотам, че телевизията е изцяло зависима от волята, симпатиите и антипатиите на изпълнителната власт и в частност на финансовия министър. Смешно е един да поръчва музиката, а друг да я плаща.

- Промяна на закона обаче не е във вашите правомощия.
- Нищо не е в нашите правомощия. В последните години поради кризата изпълнителната власт редуцира субсидията от 78 млн. лева годишно на 60 млн. В същото време обаче програмата в количествен аспект се увеличава. Защото сателитният канал от 12 часа е станал 24. А четирите регионални центъра, които са излъчвали по 4 часа програма на денонощие, в момента излъчват по 8 часа. Излиза, че ние произвеждаме 28 часа допълнителна програма дневно с 18 млн. лева по-малко субсидия. И най-глупавият студент по финанси, като му разкажете това нещо, ще каже, че е абсурдно. Но го правим. От цялата тази работа пада качеството на програмата, пада и самочувствието на хората. Те са в пъти по-зле платени от колегите си в частните медии, които са търговски и не са длъжни да работят в условия на прозрачност, както ние. Освен това могат да правят динамични и бързи промени - било кадрови, било в структурите си, защото кредото там е да откликнат на пазара. Те могат да произвеждат само чалга или само риалити и да държи рейтинга, защото най-голямата част от населението харесва това. Но ние не можем да оставим инвалидите или националната култура, тъй като нашата мисия е друга. В новия закон трябва да се дефинира прецизно що е то обществена телевизия. И да е ясно, че като искаме от тази институция това и това, ще го финансираме пропорционално на очакванията.

- Говореше се за това БНТ и БНР да минат под обща шапка.
- По света съществуват различни решения. 11 години съм работил под шапката на Комитета за телевизия и радио, всеки по-възрастен колега ще ви каже, че тогава имаше много раздута администрация. И йерархизацията пречеше на нормалната работа на колегите. Спомням си, че по-големите шефове ходеха до 7 нива нагоре да съгласуват и да получават подписи, за да се реши може ли нещо да бъде излъчено или не. Ако искаме да върнем това - да го направят. Но подобна структурна реформа ще глътне десетки милиони. Аз бих вървял по обратния път - бих дал по-голяма автономия на сателитния канал, както и на отделните програми на радиото. Те, ако искат да бъдат интересни, а не да са копи-пейст една на друга, трябва така да се развиват, че дори колегите, които работят там, да не се виждат. Самата система за планиране, контрол и отчетност на финансите също е много жалка в момента. За това много критикуваха предишното ръководство, вече започнаха да отправят критики и към новото. Само че критиците са няколко вида. Едните са тип родители, които ти желаят доброто и ти дърпат ушичките с цел да ти помогнат. Има критици дилетанти, които си говорят просто, колкото да им се чуе гласът в публичното пространство. Те са смешни. Има и злонамерени критици - политици, синдикалисти, бивши величия, с които са пълни етажите на БНТ. И най-гнусни са атаките от величия, които вече не са в тази сграда. Защото те търсят реванш.

- В какво основно ви упрекват?
- Атакуват новия управителен съвет и Вяра Анкова, че едва ли не се стреми да продължи статуквото от предишното управление. Кое статукво? Аз не мога да съм част от него, защото не съм бил 17 г. в тази сграда. А господата Гьоков, Кацарчев и Златев пък никога не са били в нея. Това, че Вяра Анкова е била шеф на "Информация", за мен е плюс, защото много трудно бихме могли да намерим човек, който да отрече, че тя правеше балансирани новини. По-неподвластни на политически натиск от основните конкуренти.

- Усещате ли вече някакъв политически натиск?
- Лично аз - не. В първите години на прехода, като програмен директор на тогавашните Първа и Втора програма, бях може би първият, който забрани политици да влизат на "Сан Стефано" 29 без заявки, пускане на пропуски и въобще без яснота кой при кого отива. Тогава това ми създаде много неприятности. Имаше периоди, когато бяхме подложени на денонощна атака - все някой влизаше, искаше да чете декларации. "Панорама" се проточваше безкрай, защото трябваше да дадем възможност на всички политически сили да се изкажат, за да бъдат равнопоставени. Но мисля, че от това тогавашната аудитория само е печелила, защото сме й дали възможност по-лесно да се ориентира в случващото се.

Стела Стоянова