Става нещо странно и страшно. МВР обявява война на престъпността, съдът сякаш обявява война на МВР, а държавата, т.е. ние, седим и гледаме сеир. А мафията потрива ръце и както казват тийнейджърите - се кефи.  Същото тази седмица стана и с другата ключова акция - "Килърите". Арестуваните бяха освободени. Един зам. главен прокурор - Бойко Найденов, очевидно втрещен от случилото се, огласи нещо, което наистина ужасява - че "пуснаха тези, които са готови за изпълнят мокра поръчка срещу настоящия премиер". На това изказване шефът на етичната комисия във Висшия съдебен съвет отговори така: "Не съм в София, в планината съм, нямам вестници и не мога да следя изказванията."

Когато някой от пуснатите, който има възможност да си купува вестници, прочете това изявление, със сигурност ще се задави с пурата си от смях. А после ще се изкефи още повече от думите на премиера, че няма да се изненада, ако съдът докаже, че с калашник могат да се шият дрехи.

И така продължава битката МВР-съд. Полицията ги хваща, съдът ги пуска, мафията ръкопляска, народът се кефи.

Нещо подобно се случва и с другата тема от седмицата - откритите мощи на св. Йоан Кръстител.
Вместо ние първо да повярваме и да убедим останалите, че това наистина е послание Божие, по форуми и вестници кипи усилен труд да се убеждаваме един друг, че това е поредната простотия, че поклоненията пред кокали са тотална глупост, че това е пиар на Божидар Димитров в опитите му да завлича едни пари към родния Созопол. И със сигурност държавите, които правят луди пари от религиозен туризъм, потриват доволно ръце и се кефят. Как да накараме другите да повярват, след като ние самите не вярваме. Да не би всички мощи на светци в Гърция да са минали през въглероден анализ и да имат сертификат за доказан произход. Пък и какво означава "доказан произход"? Всичко е въпрос на вяра. И в прекия, и в преносния случай.

Петър Бойчев