Професорът никога  не се заплита в интриги. Издига пестенето и валутния борд в култ.

Пламен Орешарски е обратното на Бойко Борисов.

Мрази да бъде под прицела на камерите, а репортерите го отегчават. "Наложи ли му се да общува с тях, казва, че е имал тежък ден", споделя съпругата му Елка, която е кардиолог. Тя е от Кюстендил, той - от Дупница. Свързала ги е любовта към книгите и класическата музика. И двамата обичат историческа литература, Стайнбек, Жул Верн, Бах и Бетовен (Ели е свирила на виолончело в камерен оркестър). За "Петата симфония" обаче и двамата отдавна нямат време.

Студентите на Орешарски от УНСС твърдят, че той само изглежда като сухар. Възхищават се на професионализма и елегантното му чувство за хумор. Сложната материя разведрявал с вицове, владеел изкуството на самоиронията. Преди години оглавил жури за "Мис УНСС": "Мислех, че ме смятат за ценител на женската хубост, а се оказа, че са се спрели на мен, защото ръководството на института е в чужбина."
Един от принципите на професора е никога да не се заплита в интриги.

Избягва близост с колеги, иначе сред приятелите му има хора от всякакви цветове (посланик Иван Станчов, Мирослав Севлиевски, Максим Димов, Мартин Заимов). Заимов разказва как през 1999 г. двамата били на посещение в Япония - Мартин като подуправител на БНБ, Орешарски - като зам.-министър на финансите в кабинета на Костов. През цялата визита шофьорът им игнорирал Орешарски и се държал подчертано любезно със Заимов. Това станало повод за закачки коя институция е по-важна - БНБ или Министерството на финансите. На летището разплели загадката. Шофьорът се поклонил на Заимов: "Довиждане, г-н Орешарски".

Днес мнозина бързат да се сбогуват с финансовия министър без сантименти и поклони, но разумните признават, че ако има човек, който става за премиер на всякаква следизборна коалиция, това е Пламен Орешарски. Защото е експерт, а не партиец. Някои го наричаха четвъртия коалиционен партньор на отиващия си кабинет. Който още в началото постави всички на местата им и даде да се разбере, че няма да задоволява капризи.

На неговия хъс и инат дължим стабилността на лева, ниските преки данъци, опростените правила и предсказуемостта на данъчната политика. Както и относителната ни еманципация от Международния валутен фонд. Орешарски балансира ловко между националните интереси и игрите на МВФ и ЕК. И в предизборната надпревара не се остави да бъдем съблазнени от т.нар. гъвкави кредитни линии на фонда, които заробиха Мексико, Колумбия и Полша. Заем в период на криза ще застраши валутния борд и ще ни отдалечи от Еврозоната, каза финансистът и както винаги, разбуни духовете. Опонентите му твърдят, че кредитът от МВФ не крие риск да ни постави сред неплатежоспособните държави. Но Орешарски има опит в отвоюване на тежки битки. В зората на демокрацията, когато ръководеше българския екип по преструктуриране и договаряне на външния дълг, настояваше да редуцираме дълга на Ирак, защото е по-добре да получим нещо малко в брой, отколкото едно голямо нищо. Тогава някои скочиха възмутени, но професорът излезе прав: 350 млн. долара от иракския дълг се вляха в хазната точно преди да ни връхлети кризата. Доста усилия му струваше да убеди колегите си и в необходимостта от бюджетен излишък, както и от въвеждането на плоския данък. Рецесията доказа далновидността му - България пое по-меко ударите на глобалния финансов колапс. Орешарски е от малцината държавници, които не обичат популистки флиртове. Мотото му е: "Докато не се научим да работим, трябва да внимаваме какво харчим".

Издига пестенето и валутния борд в култ. Още в началото на 90-те успява чрез операции на външните пазари да спести на данъкоплатеца над 1 млрд. щатски долари. От финансовия му гений е впечатлен и глобалният финансов елит. През 2008 г. Световната банка го номинира сред Топ 10 на реформаторите в глобален мащаб. Нашите управляващи обаче го прецакаха. Пренебрегнаха призивите му за икономии, харчиха като за последно в дните на предизборната вакханалия. И в края на мандата си министерството на Орешарски за първи път отчете отрицателно бюджетно салдо. Мнозина смятат, че привличането на бившия седесар Орешарски (в средата на 90-те той е зам.-председател на СДС и член на НИС) в кабинета на тройната коалиция беше най-хитрата стъпка на нашите леви. Те обаче доказаха, че не заслужават експерт от неговия ранг. Очевидно е време десницата да си го върне.

Пепа Витанова