Състоянието дори си има научно наименование – означава се като „ефект на първата нощ“. Как обаче се обяснява появата му?

Проучване на японски учени дава отговор на въпроса. Учени от Страната на изгряващото слънце доказват, че през първата нощ на ново и непознато място по време на сън едното полукълбо на мозъка остава нащрек.

Установено е, че протичането на нервните сигнализации в него е с интензивност, по-близка до тази в будно състояние, отколкото до тази, регистрирана по време на сън. Като основна причина за този феномен се посочва вродената нужда на мозъка да адаптира себе си и организма към непознатата заобикаляща среда. При такива условия мозъкът буквално не си позволява да заспи.

Установените от японските учени данни обясняват една много ясно изразена закономерност в наши дни. Доказано е, че пътуващите хора са сред най-често оплакващите се от хронични проблеми със съня. Според учените точно нарушенията на съня, провокирани от честото спане в нова и непозната обстановка може да са в основата на тези проблеми. Техният ефект е съизмерим с негативните последици върху съня, отключвани при честа смяна на часовите зони (т.нар. джет лаг ефект).

За установяване причините за по-лошия сън през първата нощ на непознато място японските учени използват интересен подход. Първо проследяват активността на мозъка при хора, прекарващи първа нощ в специално създадена лабораторна спалня. Установяват, че лявото полукълбо на мозъка на тези хора остава почти напълно активно през нощта. Произвеждането на дори незначителни звуци до дясното ухо на тези хора, за което отговаря активната лява половина на мозъка, водело до много лесно нарушаване на съня и хората се събуждали. Освен това те много бързо навлизали в пълно съзнание и се ориентирали в обстановката, сякаш изобщо не са заспивали.

При провеждане на експеримента през втората нощ на новото място посочените промени в активността на мозъка не са наблюдавани, т.е. една нощ му е била напълно достатъчна, за да се адаптира към непознатата обстановка. Единственото неудобство в случая е, че тази адаптация идва за сметка влошаване качеството на съня през тази нощ. Затова на често пътуващите хора се препоръчва да полагат допълнителни грижи за улесняване на заспиването вечер и подсигуряване на по-дълъг и пълноценен сън.

Интересен факт е, че учените свързват наблюдавания феномен с едно много типично за водните бозайници състояние. При тях едното полукълбо на мозъка е постоянно активно по време на сън, за да се подсигури изплуването на повърхността за поемане на въздух през нощта. Еволюционният замисъл на „ефекта на първата нощ“ при човека е същият – да се подсигури адекватна реакция в случай на опасност в непознатата среда.