Колко пъти сме яли лимони с надеждата да си набавим натурален витамин С? А всъщност в един от тези цитруси има само около 0,1% Витамин С. И то ако е добре узрял на слънце. Колко обаче от пристигналите у нас лимони отговарят на това условие...

Още от 30-те години на миналия век, когато витамин С за пръв път е изолиран като самостоятелно вещество (именно от лимоните) са широко разпространени различни – верни и неверни теории за това къде съдържанието му е най-високо, как да си го набавим, в какви дози…

Съвсем не е случайно, че витамин С занимава и научните среди и обикновените хора толкова много – неговите свойства са доказани в различни отношения. Той е:
• мощен имуностимулатор;
• засилва клетъчната и секреторната защита срещу инфекциозни агенти и мутирали клетки;
• силен антиоксидант;
• ензимен кофактор, необходим за протичането на нормалните метаболитни функции в организма;
• важен за образуването на колаген, т.е. за възстановяването на съединителната тъкан;
• предотвратява появата на скорбут.

Организмът на почти всички бозайници синтезира Витамин С. Хората обаче не са от тях – те разчитат изцяло на набавянето му чрез храната.

В организма, аскорбиновата киселина (витамин С), действа комплексно с другите витамини и микроелементи, а изследвания показват, че натуралната му форма се усвоява по-лесно от организма и съответно действа по-ефективно.

Най-познати у нас като богат източник на витамин С безспорно са цитрусовите плодове. Лидери сред тях са гуавата и кивито. В 100 г гуава има около 180 мг витамин С, а познатото у нас зелено киви съдържа около 100 мг витамин С в 100 г плод (или около 70 мг в 1 бройка). За сравнение – в 100 г лимонов сок има около 50 мг, а в един портокал – приблизително 70.

Далеч по-богати на витамин С са непознати по нашите географски ширини плодове, които растат в Амазония – сливата Какаду (Kakadu Plum, Terminalia ferdinandiana), каму каму (Camu Camu, Myrciaria dubia), и ацеролата (Acerola, Malpighia glabra). В 100 г от тях се съдържат съответно около 2300-3150 мг, 2700 и 1700 мг витамин С, т.е. над 10 пъти повече от цитрусовите плодове.

Ацеролата, наричана още тропическа вишна или барбадоска череша, e близка като биологичен вид до европейската череша, но е далеч по-богата на витамин С. Тя не е добре позната у нас. Представлява вечно зелен храст или дребно дърво, което расте предимно в Южна и Централна Америка, Карибите, Мексико, Ямайка – в широколистни гори.

Ацеролата ражда в изобилие дребни червени плодове и е много използвана като суровина за получаване на натурален Витамин С – в нея има около 60 пъти повече от него отколкото в лимона.

Ацеролата е и отличен източник на минерални соли – особено такива на желязото и калция. Сокът на този плод е толкова популярен в Бразилия, колкото у нас е разпространен портокаловият, например.

Заради високото си съдържание на Витамин С, ацеролата се препоръчва от алтернативната медицина като противовъзпалително средство, за подпомагане на кръвосъсирването, за стимулиране дейността на черния дроб и бъбреците. Приема се като добавка от хора, страдащи от анемия, диабетици, при хора с високо ниво на холестерол и в периоди на възстановяване.

Витамин С спокойно може да бъде наречен капризен – той не издържа на високи и ниски температури, поради което не се запазва в приготвените сладка, компоти, нектари, защото варенето го унищожава напълно. Също така не може да бъде намерен в замразените плодове и зеленчуци заради ниската температура. Шипката е от богатите на витамин С плодове, познати в нашите географски ширини, но при изсушаването и дългото й съхранение количеството му намалява.

Нуждата на човешкия организъм от Витамин С е безспорна. Въпросът е как да си го набавим, и то качествено. Често, поради липса на информираност, предприемаме стъпки, които в последствие се оказват не дотам ефективни, а понякога дори и вредни. Затова е необходимо да се следи за качеството на продуктите и добавките, както и за оптималния баланс между приеманите всекидневно съставки.