Това твърдят резултатите от ново проучване, представено преди дни на годишната среща на Радиологичното дружество на Северна Америка (RSNA).

Според данните на Pew Research Center, 46% от американците твърдят, че не могат да живеят без смартфоните си. Макар това чувство очевидно да е хиперболизирано, все повече и повече хора стават все по-зависими от смартфоните и другите преносими електронни устройства, чрез които четат новини, получават информация, играят игри и изобщо им предоставят връзка със света — виртуален и реален, пише научното издание Science Daily.

Наред с нарастващата загриженост, че младите хора отделят твърде много време, вглъбени в своите телефони, вместо да взаимодействат с реални хора в реалния свят, се появяват и въпроси, свързани с непосредствените ефекти върху мозъка и възможните дългосрочни последици от тази мания.

Именно това е една от темите, върху които учените работят отдавна, а родителите се интересуват живо.

Настоящото изследване удовлетворява любопитството, поне до известна степен.

Професорът по неврорадиология Хюнг Сук Сео в Корейския университет в Сеул и колегите му използвали магнитно-резонансна спектроскопия (MRS), за да получат информация за мозъка на тийнейджърите, пристрастени към смартфони и интернет.

В проучването са включени 19 младежи на средна възраст 15 години, диагностицирани с такава зависимост, както и 19 здрави техни връстници. Установено е, че пристрастените тийнейджъри имали високи нива на импулсивност, безпокойство, депресия и безсъние.

За да получат своите данни, изследователите използвали стандартизирани тестове за пристрастеност, за да измерват сериозността на зависимостта на младежите от интернет и смартфони. Въпросите в теста били съсредоточени върху времето, което младежите прекарват с мобилните си устройства и в интернет и как това засяга ежедневието, социалния живот, производителността, съня и чувствата им.

"Колкото по-висок е резултатът, толкова по-тежка е пристрастяването", каза д-р Сео.

По-любопитни обаче, са изследванията с ядрено-магнитен резонанс, които измерват нивата на глутамат-глутамин (Glx) — невротрансмитер в мозъка, който прави невроните по-електрически възбудени, и гама-аминобутирова киселина (GABA) — друг невротрансмитер, който забавя мозъчните сигнали.

Резултатите показват, че в сравнение със здравите тийнейджъри, съотношението GABA към Glx е било значително по-високо в предния цингуларен кортекс на пристрастените тийнейджъри преди терапията.

Значително по-високото ниво на GABA може да има многобройни странични ефекти, включително тревожност и сънливост.

Въпреки че са необходими повече проучвания, д-р Сео е на мнение, че повишените нива на GABA в мозъка на пристрастените младежи може да имат връзка с дезинтегрираното и изкривената емоционална и когнитивна обработка при младите хора.