"Брат ми каза, че може да се оженя за теб" - написал Андрей Слабаков на бележка и това бил жестът, с който поискал ръката на Ернестина Шинова. Намира го за романтичен. Годеницата се надявала на по-голяма решителност.

Тя знае, че съм идиот и не ми се сърди, твърди Андрей. Съпругата му смята, че е изключително чувствителен и сантиментален, независимо от външността. Не може да му прости обаче, че губи времето си, като ходи за риба. Не проумява защо любимият й мъж "седи с някаква пръчка и от кална вода вади някакви лигави създания, които дори не обича да яде".

Андрей наистина не яде риба. Според него Ернестина мисли, че обича рибите повече от нея, и затова ревнува. Той не крие, че риболовът му дава това, което не може жена му - спокойствие.
Ернестина събира чаши - всякакви и за всичко. Последната е от Италия. Съвсем мъничка, много красива, от ХVIII в. Той пък харесва ножове. Събрал е вече ужасно количество. - И баща ми много ги харесваше, казва. Може би ги събирам с тайното желание да заколя Ернестина. А нейното хоби вероятно е свързано с това, че иска да ме удави в капка вода.

В тази сложна ситуация тя намира утеха в градината. Вманиачена е на тема растения. Градината, гордостта на семейството, още е в процес на изграждане. Накрая трябва да се получи пейзаж от разноцветни растения с ливада и спокойни хълмчета. Гръбнакът е направен, сега се мисли върху акцентите. Ливадата можела да е много по-красива, но Андрей не поискал да смени маслото на косачката.

- Отказа, а това всички нормални мъже го могат - гневи се съпругата.

- Ами, ожени се за нормален бе, скъпа! Аз какво да направя? - защитава се мачото.

- Та за такива неща си давам всичките пари - терзае се актрисата. - Поръчах си червен клен, който струва 500 лв. Майка ми ще ме убие, ако разбере.
- Аз също - заключава главата на семейството.


- Има ли между вас творческа конкуренция?
Тя - Да! Много го мразя, че играе главна роля.
Той - Снимам се в един италиански двусериен филм. "Капитанската дъщеря" по Пушкин, за въстанието на Пугачов.
Тя - През цялото време обясняваше на режисьора: "Абе, ти луд ли си, аз не мога да играя"!

- А ти режисираш ли нещо?
Той - Последно направих клип за Българската федерация по лека атлетика. Не знам дали знаете, но Каварна и Ню Йорк са единствените два града, които се борят за маратона. Смятам, че нашите са много по-добри от Ню Йорк.

- А ти какво репетираш?
Тя - Правя запис на "Комиците". Привършваме сезона и най-вероятно ще ходим на турне. Българското кино е в застой. Спряха субсидиите.
Той - Когато възникне проблем в държавата, първо се бърка в културата. Някои хора смятат, че тя не е жизненоважна, а аз - че е точно обратното. От една нация остава само и единствено културата. От друга страна, разбира се, че не можеш да оставиш хората без здравеопазване например.

- Знаете, че наскоро театрите, меко казано, се поразвълнуваха...
Той - Тази реформа е абсолютно задължителна.
Тя - Аз имам особено мнение по въпроса. Имаме много странно наследство от комунизма.
Той - Социализма.
Тя - Навремето, когато и където можеше да се построи театър, опера, филхармония, това се правеше. Дали, защото Пенчо Кубадински харесал някоя актриса от... Смолян например, или по някакви други причини, геополитически, тогава това е можело да се прави. След дългия ни престой в Италия и погледа ми върху повечето европейски страни обаче, да се прави филхармония, например в Стара Загора, е лудост. Смолян, например, трябва да има театър, но може ли да има там второ НДК!?
Той - Много сложно обясняваш...
Тя - Не искам да прозвучи крайно. Но много бих искала хората, например от Стара Загора, наистина да имат потребност да слушат опера и филхармония. Но тъй като самите градове в провинцията вече са опустели и за съжаление не може да има голямо потребление на този вид изкуство за мен правилното е за културните нужди на град от такъв мащаб да се грижи общината, като кани трупи от големите градове. Само че това не се случва нито в Стара Загора, нито в едно Габрово например. Искам ясно да бъда разбрана, нямам нищо против никого. Говоря принципно. Културата е повече от един обикновен продукт и се изисква усилие, за да намериш информация, да решиш какво да гледаш, да си купиш билети и т. н. Хората навремето полагаха с удоволствие това усилие. Сега не го правят. Подчертавам, че това няма нищо общо с таланта на тези певци и музиканти. Те са прекрасни и съм убедена, че по турнета в чужбина са много добре приети. Според мен така и би трябвало да продължат да съществуват - по турнета, както е навсякъде по света. Страшно много талантливи хора работят в театрите. Но те самите трябва да намерят начини и средства да съществуват като трупа, макар и само с едно представление, с което да пътуват. Защото не може един театър да не работи три месеца, да няма отопление, а в същото време да има трупа, която хората не желаят да гледат.
- Какво трябва да се направи според теб?
Тя - Не знам какви са идеите по тоя въпрос. Но например в Италия е направено с театрални трупи, които обикалят страната. И хората ходят да ги гледат, защото това се превръща в събитие.
Той - Да, принципът в Италия е съвсем друг. Там живеят около 60 милиона души, обаче има само 3 до 5 държавни театъра. Всички останали са или общински, или имат свободни сцени. Там, където общината е богата, може да си позволи и 92 театъра например. Никой не е казал, че не трябва да има театри. Община от 10-15 000 човека обаче не може да има стационарен театър, защото това е, меко казано, смешно. Тя може да има свободна сцена и пари, с които да се направи определена постановка. Там се играят по 10 представления и после се обикаля по други градове. Това е нормалният принцип навсякъде. Да се издържат едни трупи и всички пари, които са за някой театър, да отиват само за ремонти на сгради, вместо да се прави изкуство, е изключително глупаво. Има някои театри в България, които правят на година по 60 представления. Искаш ли да сметнем по колко се падат на месец?
Тя - Когато бях в Бургаския театър имаше страшно много публика. Да, но сега Бургас опустя. Половината се премести в София. Кой да ходи на театър там?
Той - Има и друго. В италианските общини остават добри пари от собствените им приходи. А тук, при положение, че 50% от парите на общината прибира държавата и им оставя 20%, ясно е, че театър не може да има.

- При киното как стои въпросът?
Тя - Ужасно...
Той - Нашите са психопати. Няма киноцентър, няма хора на заплати. Имаш проекти - ядеш, нямаш проекти - седиш гладен. Това е положението.

- Все пак се появяват филми, сериали...
Той - Нека не бъркаме телевизия и кино. Телевизии, които са с национален обхват и имат претенцията да бъдат български, би трябвало да произвеждат българска продукция. А не всяко боклучаво предаване с девойка с големи цици да се води за българска продукция, защото това е напълно безсмислено. Според моите разбирания българска продукция се водят само тв и игрални филми. Полските национални телевизии например дават 80% от парите си за полското кино. Нашите обаче много рядко го правят. Докато тези телевизии не станат наистина национални, не виждам как ще се правят много повече филми. Ще продължи да има по 5-6 годишно, което е много малко.

- Какво ви е мнението за турските сериали?
Той - Те заместиха венецуелските и колумбийските. В смисъл, че са точно толкова лоши, колкото и другите.
Тя - В тях има нещо по-особено. Това, което трябва да свърши българският сериал, го прави турският. След някакви риалита от типа на "Биг Брадър Фемили" неща, които те отвращават и в които не можеш да намериш никаква ценностна система, турският сериал донякъде връща тази балканска патриархална формула на съжителство, към която хората в България са чувствителни сега. Защото им писна от гадости. Като актриса съм се чудила защо гледат риалити. Това, че гадориите имат рейтинг, не бива да означава, че хората не ги гледат с отвращение.
Той - Както и това, че турските сериали също имат някакъв рейтинг, не означава, че имат и смисъл. Истината е, че ги дават, защото са евтини. Това е един вид пропаганда. Турция има културна политика и иска да докаже, че е европейска държава. Продават сериали на килограм, почти за без пари и, естествено, че ще ги купуват.
Тя - Имат обаче страхотевичен рейтинг! Нито един от южноамериканските не може да се сравнява с тях. Освен навремето "Робинята Изаура", може би.
Той - Имат, разбира се. Но искам да питам друго. Коя нормална телевизия ще пусне сапунена опера в праймтайма? Ако го правиш, значи не си национална телевизия, а кабеларка. Мястото на сапунената опера е между 5 и 7 след обяд, когато домакинята готви и това й е радиопиеса с картинки. Поглежда от време на време и вижда Рич. Нека не се заблуждаваме, това е селска радиоточка с картинки. Е, от време на време има и по някое хубаво предаване.
Тя - Тези сериали се гледат, Андрей!
Той - 99% от хората, които познавам, никога не гледат сапунени опери.
Тя - Тези твои познати са купонджии, яки хора, които по това време или бачкат, или пият, но по принцип жените, които срещам и с които говоря навсякъде, ги гледат.
Той - Гледат ги, защото това им пускат! Виж, каквото и да ми говорят, телевизията е средство за възпитание и тя има задължения към нацията. А не просто да твърди, че има рейтинг. Как го мерите тоя рейтинг? Някой казва - нас ни гледат 2,5 млн. зрители!? Какви зрители бе, пич? То няма толкова пуснати телевизори в момента! Трябва да е процентно от гледащите телевизия, а не от всички българи. Това са номера от селски вечеринки, да не казвам, че за мен граничи с измама и мошеничество.
Тя - Това е нашият семеен екстремист.
Той - Не съм екстремист. Ще се кандидатирам за президент и ще забраня всички телевизии, които не излъчват българска продукция! Не може хем да си национална телевизия, хем да ми пускаш някакви щуротии с обяснението "Те искат." Ти трябва да възпитаваш хората! Знаеш ли колко педофили има в България!? Ами дайте да им направим и на тях предаване, защото и те искат. Странна логика. Също като с чалгата - искаш я, ама защото си на нивото на същата тази чалга!

- А вие как възпитавате Йоанна? Някой трябва да е лошият?
Тя - Да, аз. Понеже е девойка и няма как. Разбираме се сравнително добре, въпреки че в момента възрастта й е доста особена.
Той - Аз пък се разбирам добре, защото тя ме обича.
Тя - Наскоро бях поканена да открия едно културно съоръжение пред НДК. Тези неща дават алтернатива на младите хора. Можеш да отидеш да слушаш музика и да гледаш филм без пари. И като майка на невръстен тийнейджър смятам, че тяхното място е там, а не в кръчмите.
Той - Където се пуши, слава Богу! Имах голям спор с кмета на Кюстендил, който твърдеше, че в кръчмите не трябва да се пуши, защото така тровим децата. А какво правят децата в ресторанти и кръчми?! Изобщо нямат място там. Така че няма никакво значение дали се пуши, или не. Който иска да векува - ето му планината, да стане вегетарианец, да си смени пола... Не мога да разбера как пускаш тийнейджър в заведението, не му даваш алкохол, но за сметка на това го оставяш да пуши.

- Ернестина, какво харесваш и не харесваш в него?
Той - Да има късмет да не хареса нещо!
Тя  - Хич не го харесвам. Изобщо не знам как така се прилъгах.
Той - Взех те, защото никой не те искаше.
Тя - Андрей е особен човек. Трябва да го обичаш, за да го понасяш. Иначе направо е нетърпим. И понеже аз изобщо не го понасям, но го обичам, нещата някак си вървят.

- А ти?
Той - Тя е нетърпима, но и аз си я обичам.
Тя - Казваш, че ни държи взаимната злоба?
Той - Взаимната ненавист. Но предпочитам жена ми да е като теб - умна и интелигентна, талантлива и с чувство за хумор и не на последно място, да е красива.
Тя - С възрастта това се променя.
Той - Скъпа, жена и риба нямат възраст.
Тя - Пак стигна до рибите. Андрей е много талантлив и все още много красив. Сред купища метро сексуални, странно сексуални и не знам какви си, една опора, едно истинско рамо е много сериозна придобивка.
Той - Аз съм традиционалист. Обичам мъжете да са мъже, а жените - жени. Така съм научен.

- Отправете някакво послание към тези, които отговарят за културата в тази изстрадала държава.
Той - Надявам се, че най-после ще се появи правителство, за което културата ще бъде перманентен приоритет. Това е първото и най-важно нещо. Разбира се, не означава, че ще издигнем културата за сметка на енергетиката например, но това е нещото, с което една държава прави впечатление на света. С нищо друго.
Тя - Така е, с културата си една държава се легитимира като такава. Това е положението!

Димитър Генчев