Доста по-често от преди в наши дни детето се отглежда в семейство без баща и отговорностите за неговото възпитание са изцяло прехвърлени върху майката.
Въпреки общоприетото мнение всъщност мъжката психика е по-ранима и крехка. Мъжът често не издържа товара на отговорността, който му налага ролята на баща и това доста често е реалната причина той да изостави семейството си. Това почти винаги е свързано с вътрешни терзания, дори той да отива при друга жена.
За детето може би е най-добре веднага да разбере истината: “Татко сега ще живее на друго място, после ще ти обясня защо”. Детето няма да пита повече и търпеливо ще чака – може би години. То е много деликатно същество и когато порасне ще разбере причините.

Майката в никакъв случай не трябва да си изкарва гнева за проваления брак върху детето. Често жената не може да преодолее негативните чувства към бившия си съпруг и говори на детето колко лош е баща му или просто го използва като средство за натиск върху бившия си мъж.
Най-добре е в разговорите бившият съпруг да не се назовава по име, а просто да се казва “баща ти”.

А ако бащата въобще не се интересува от съдбата на своето дете?
Обикновено това става, когато раздялата е била особено болезнена и неприятна. Тогава и отношенията остават напрегнати.
Мъжът почти никога не напуска детето, а жената. Той се нуждае от общуване със собственото си дете, но застрашен от нови неприятни ситуации, жертва отношенията си с него.
Най-доброто решение е жената да се успокои, да почака неприятните емоции да се уталожат и у двамата и по възможност временно да избягва общуване с бившия си съпруг. А после сама постепенно да се опита да наложи добри отношения с него.
Ако не тя, то поне детето трябва да има близки отношения с баща си.

В определен момент в живота на майката се появява друг мъж, който понякога става и неин съпруг.
Как да обясним на детето, че то има двама бащи? Много просто. То има татко Иван, който живее с тях и татко Петър, който живее в друго семейство. Повярвайте - за детето това не е неразрешим психологически проблем. То има две баби и двама дядовци.
То ще се привърже повече към този татко, който му отделя повече внимание. “Кръвта” в този случай не играе никаква роля. Важни са отношението, чувствата и загрижеността.

Ако жената все пак остане сама и не успее да установи и на по-късен етап добри отношения с бащата, тя е принудена да запълни вакуума на мястото на общуване с бащата. Около детето е добре да има много други хора: баби, дядовци, други роднини, близки приятели.
В подобна ситуация внимателният вуйчо или дядо могат да компенсират липсата на баща, макар и отчасти.

Реалността показва, че децата на разведени родители почти винаги са по-лошо осигурени. На другите купуват велосипед и скъпи играчки, а не тях - не.

Какво може да направи майката?
Да събира пари и понякога да купува това, което иска детето. Има и друг вариант: вие не можете да си позволите “Лего”, но детето има много евтини играчки, които може да подарява на другите деца. Това не само ще му помогне да израсне щедро, но и ще създаде у него усещането за собствената му значимост.

В такива ситуации на жената се налага психологически да бъде и майка, и баща, да съвместява строгост и нежност, взискателност и умение да прощава. Обикновено жената приема само една от тези роли: или е твърде нежна и ласкава, или прекалено твърда.
В нормалната семейна среда единият родител наказва, а другият съчувства.

Може да прозвучи парадоксално, но при момчетата душевната връзка с майката е много по-силна, отколкото с бащата. За момичетата бащите са по-значими и те преживяват раздялата по-болезнено. Тези, на които липсва опитът от общуването с бащи, стават по-подозрителни, пресметливи и внимателни в сравнение с момчетата. Те се страхуват да не стане “като при мама”. Ако момичето израсне силна жена, тя е способна да преодолее комплексите и да създаде нормално семейство.
За да стане обаче това, майката трябва да да убеди себе си, а след това и самото дете, че не всички мъже са еднакви, т.е. като бившия. Ако тя живее в постоянен страх от силния пол или презрение към него, то това отношение неволно ще се предаде и на дъщерята.
Момичето трябва да се научи да възприема мъжете като реални хора, т.е. с техните силни страни, но и със слабости.

Въпреки всички полагани усилия самотната майка, а и тази, която има втори брак трябва да бъде готова да чуе от дъщеря си: “Ти ме лиши от баща”. За да не се случи това, момичето трябва да има възможност да общува с баща си. Така то няма да създаде за себе си някакъв идеален образ на несправедливо обидено същество или да се чувства жертва.