Николай Милчев е поет и преподавател по литература в 105 СОУ "Атанас Далчев" в столицата. "Стандарт" разговаря с него за новите учебни програми, за това как децата ни да учат литературата и защо ги щадим с вечната мантра "Те това не го разбират".

- Господин Милчев, как гледате на промените в учебните програми по литература, които бяха предложени? Обосновано ли е според Вас това разместване на материал?

- Аз работя близо 25 години в сферата на образованието като учител. А преди това, като журналист и като човек, който се е занимавал с обществена работа, също много отдавна наблюдавам тази сфера. Непрекъснато съществуват амбиции за промяна. Или се пишат нови закони, или се измислят поправки към тях, или допълнително се правят някакви усъвършенствания. Така цялата система на образованието се държи под напрежение. Имам чувството, че непрекъснато някой я държи включена в контакта и я разтриса електрически ток.

Искам да бъда разбран правилно - нормално е промени да бъдат правени, но те трябва да бъдат много добре обмислени. Трябва да бъдат съгласувани, обговаряни, да бъдат правени от хора, които са близо до системата. Които са изпитали нещата на гърба си. Иначе всичко това се превръща в самоцел, в опит да се извлекат дивиденти. От бивш високопоставен служител на министерството на образованието и науката знам, че са усвоени някъде милиони за писането на новите програми и че условието е било - или се приема новият закон и новите програми, или се връщат парите. Мисля, че зад всичко това стоят и големи икономически интереси.

- Какво според Вас трябва да се промени в преподаването на литература? Има ли знакови произведения, които не трябва да пипаме, каквото и да се случва?

- Тези произведения се знаят. Но има нещо друго, което мен ме безпокои. Очевидно е, че има автори, които липсват в програмите. Очевидно е, че има автори, чието прочитане се прави отново и отново идеологически. Кои автори липсват например? Според мен е съвършено недопустимо от авторите на матурите да отсъства Любен Каравелов. Недопустимо е да не се изучават задължително и в матурите да не присъстват "Записки по българските въстания". Странно е защо от задължителната програма отсъстват автори като Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев, Антон Страшимиров. Защо не се учат автори от последните десетилетия, защо съвременната ни литература на практика отсъства. Тук бих споменал имената на Емилиян Станев, който се учи епизодично, на Ивайло Петров, който също се учи епизодично и разбрах, че вече напълно не фигурира в най-новата програма. Защо не се учи поет като Иван Пейчев, Александър Геров, защо са пропуснати белетристи като Генчо Стоев, Георги Марковски, Димитър Яръмов? Списъкът може да бъде продължен чак до наши дни. Не е реално и допустимо да не бъдат изучавани съвременни автори. А на Вашия въпрос какво трябва да се промени в преподаването, първо трябва да бъдат специализирани учителите. Преподаването на български език и литература в горен курс да бъде разделено на две - учители, които преподават само граматика, и учители, които се занимават само с литература. Учителите в горния курс са подложени на натиск да се занимават само с подготовка за матура и от това страда изучаването на материала и в 11, и в 12 клас. Понеже стана дума за матура, ще кажа нещо, което съм казвал и преди - ние правим лъжематури. Цялата общественост трябва да знае, че не може да съществува изпит, на който да се оценява написаното с тройка, равняваща се на 23 точки от 100. Навсякъде по света, ако нямаш 50 от 100 точки, това е слаба оценка. Така се получава, че едва ли не учителите в горен курс пишат в клас по-ниски оценки, отколкото учениците им изкарват на матурите. Ако трябва да отида още по-нататък, моята практика категорично доказва, че 12 клас е измислица. Учениците не ходят на училище, изучава се материал, който е "издърпан" от по-долните класове.

- Много често се повтаря една мантра "Сегашните деца не разбират езика на класическите произведения, трябва да ги улесним, трябва да ги съкратим". Какво показва Вашата практика като учител - разбират ли децата?

- Това не само е мантра. Това е заблуда. Да се учи е изключително трудно нещо. Вие виждате какво ни заобикаля напоследък - всяка втора дума, свързана с образованието, е "да носи радост", "да бъде като игра", "да доставя удоволствие". Но самото образование не е само удоволствие. Самото образование е труд, усилие, безсъние, лишаване от други неща. Най-лесното е да се каже "Ами те не го разбират". Има ли нещо по-отблъскващо от това, класически произведения да бъдат свеждани до 30-40 страници или просто да бъдат преразказвани. Защо е ценно "Под игото"? Ами защото то пренася морала на едно велико време напред в бъдещето. Не само като опора, то служи като модел за подражание. Служи като мяра. Това е една височина. Как да бъде разбрана тя? Ама лексиката била остаряла! Ами ще се ползват речници! Нима беше остаряла лексиката на Ботев, чиято публицистика отхвърлиха от програмите, понеже била трудна за разбиране. Точно обратното - по-скоро се разбират неща, които не са политически удобни. И като казвам "политически удобни", крайно време е да се спре политизирането на авторите, които се преподават в училище. Преди, в годините на социализма, изучавахме Смирненски по един начин, сега го изучаваме по друг.

Преди се концентрирахме върху първия период в творчеството на Яворов, сега го учим едва ли не само с втория. Същото правим и с Димчо Дебелянов. Сякаш времената идват с нови модни конюнктури, а класиката трябва да бъде неподвластна на това. Веднъж завинаги трябва да има обществен договор, че това са недосегаеми неща и всякакви експерименти ще се наказват. Тези промени, които бяха направени, бяха своеобразен тест за издръжливост на обществото, и аз се прекланям пред него, тъй като то издържа този тест. Защото беше поискана неговата същност и душа.

Стела Стоянова