Ще бъдат ли готови новите учебници за първи и пети клас в съкратените срокове, които МОН определи. "Стандарт" попита за това директора на издателство "Просвета" Йоана Томова. Готови сме да публикуваме и други позиции по темата.
- Г-жо Томова, достатъчни ли са според Вас сроковете, за да бъдат готови новите учебници за 1. и 5. клас? Имате ли опасения, че може да се забавят?
- Сроковете и изискванията за новите учебници са израз на добро желание да се случат неща, отлагани последните десет години - осъвременяване и повишаване на качеството на средното образование. В същото време тези срокове и изисквания са нереалистични. Времето не е достатъчно за създаването на качествени учебници, а изискванията са некоректни към авторите и издателите. Очевидно е, че МОН желае да убеди обществото в прекрасни намерения, които не се осъществяват заради външни хора и организации, в случая - автори и издатели. Ако някои учебници все пак бъдат в училищата на 15 септември, единствената заслуга ще е на авторите, редакторите, рецензентите, коректорите, илюстраторите, дизайнерите, фотографите, оформителите, програмистите, печатарите, разпространителите и издателите. От изреждането на професионалистите в по-горното изречение разбирате през колко етапи се минава при създаването на учебник. Категорично ясно е, че нито един от новите учебници, на нито едно издателство няма да бъде апробиран в нормална учебна среда. Тоест няма как да бъде замерено равнището на текста спрямо учениците, нито резултатността на методиката. Ако трябва да сме по-ясни, в тези срокове дори доставчиците трудно ще осигурят необходимите като качество и количество хартии.
При десетилетния опит на "Просвета", при огромния щаб от специалисти, при международния ни опит ние най-добре знаем за какво става въпрос. Добри сме и на спринтовете, но целта на смяната на програмите е не да се състезаваме за време. При всички случаи ще дадем най-доброто. Обръщам внимание, че за да не се стигне до ежегоден водевил, трябва незабавно да се подпишат програмите за 2., 6. и 8. клас, както и да се обявят конкурсите за тези класове. След броени дни ще бъде проблем да се спази 12-месечният срок, залегнал в закона. Още миналата седмица Асоциацията на българските книгоиздатели заведе дело срещу заповедта за новите учебници.
- Какви рискове има за новите учебници при толкова кратък срок?
- Рисковете за новите учебници при толкова кратък срок са недостатъчно качество на авторските текстове, шаблонизиране на уроците, минимално изпълнение на изискванията на учебната програма. Възможно е това до доведе до еднотипни, познати по структура учебници на пазара. До голям брой "скучни" учебници, недостатъчно добро илюстриране, както и невъзможност учителите да направят сравнителен преглед на всички учебници. А това би довело до неадекватен и по-скоро случаен избор на учебник. Би се стигнало и до излишно пренапрягане на всички в системата на средното образование, което неизбежно рефлектира негативно върху отношението им към промените в програми и учебници.
- Бе споменато, че ако учебниците не са готови, 5. клас може да учи по учебника по история за 7. клас. Може ли да се адаптира учебното съдържание по такъв начин според Вас?
- Само много опитен учител може да го направи. Учебниците за 7. клас са съобразени с възрастта на учениците и за да се ползват в 5. клас, е необходимо уроците да бъдат облекчени откъм по-сложна лексика и понятия.
- Колко удачни са промените в учебните програми за 5. и 7. клас според Вас? Има ли неща, които ще затруднят децата?
- До този момент можем да коментираме само програмите за 1. и 5. клас, тъй като само те са утвърдени със заповед на министъра и публикувани на сайта на МОН. Все още не знаем какви промени може да настъпят в програмите за останалите класове. Като философия това не са нови, съвременни програми. Няма очертани междупредметни връзки, от учениците се очаква възпроизвеждане на преподадения материал, а не творческо мислене. Не са застъпени дебатът, ключовите компетентности, проектната работа е маркирана формално. Програмите по стар, "съветски" образец са натъпкани с факти, понятия и формули. Убедено твърдя, че в началото на 21. век е престъпление да се преподава както в края на 19. век.
Най-драматично е, че ще се пишат учебници, без да е подготвен стандарт за оценяване на учениците. При липса на този стандарт и при така написани програми обучението е формално, защото не е ясна целта, която трябва да постигне ученикът. В програмите за 1. клас има само леки промени. Само по български език има нов задължителен ред на буквите, което ще направи букварите еднакви. Във всички проекти, обсъждани досега, такъв задължителен ред нямаше. Макар предметът домашен бит и техника вече да се нарича технологии и предприемачество, промените в него също не са драстични. Без никаква връзка е залепен нов раздел за предприемачество. Досегашният предмет роден край се нарича околен свят, но в него също няма кой знае какви промени. По математика в 1. клас децата ще изучават и числата 10, 20, 30, 40, 50 ... 100 и ще събират и изваждат с тях. В 5. клас съвсем нова като изучаван учебен материал е само програмата по история, където започва изучаването на антична история, а досега се учеше история на България. В част от програмите има разместване на последователността на изучавания материал (математика - досега в 5. клас се учеха първо десетични, а едва към края на годината - обикновените дроби, сега е обратно). В програмите по чужди езици, които са олекотени и е посочено, че учениците трябва да започнат постигането на ниво А2 по Европейската езикова рамка, има конструкции, които надхвърлят ниво А2. По география и икономика към досега изучавания материал по природна география се добавят още два континента - Африка и Антарктида. Това, което се наблюдава при внимателен прочит на програмите по отделните предмети, е липсата на връзка между тях: в програмата по математика процент се въвежда едва към края на учебната година, а в часовете по човека и природата учениците трябва да описват още през първия срок количествено въздуха чрез съставните му части, което не може да стане без знанието на процент. В програмата по технологии и предприемачество има нов раздел "Изработване на изделия от дървесни материали" и децата трябва да "познават форми и механични свойства на дървесни материали и да прилагат техники за художествена обработка на изделия от дървесина", а механичните свойства на веществата не се изучават по човека и природата в 5. клас. Да не говорим в колко училища има условия за художествена обработка на изделия от дървесина.
Друг важен момент. В програмите формално има рубрика "Дейности за придобиване на ключовите компетентности, както и междупредметни връзки". Тази рубрика трябва да гарантира преминаването от възпроизвеждане към овладяване на умения. Но нищо адекватно не е разписано. Трудно е да се напише учебник за 5. клас, когато не знаеш какво е изучено в 4. клас. Липсата на одобрени учебни програми за първи - четвърти клас затрудняват авторите много и пречат на създаването на добри и подходящи за децата учебници. Така не може да бъде гарантиран плавният преход между началния етап на образование и първия клас на прогимназиалния етап. Наблюдава се и липса на комуникация между комисиите, които са работили програмите за начален етап, и тези, които работят по програмите за 5. клас.
- Кои са другите най-належащи промени в програмите?
- Новите програми трябва да гарантират преход към друг тип образование: от репродукция към овладяване на умения. Макар на декларативно ниво това да присъства в програмите, ако ги прочетете внимателно, ще видите, че те не гарантират такъв преход. Много е важно екипите по отделните предмети да поработят заедно, за да се синхронизират програмите и да се създадат истински междупредметни връзки. Много е важно екипите, които правят програмите за 5. - 7. клас, да работят заедно с екипите, които правят програмите за 1. - 4. клас, за да има приемственост. Много е важно екипите, които правят програмите, и хората от МОН да проявят кураж, да направят необходимите промени и да убедят обществото, че това е за доброто на нашите деца. Много е важно заложените в новите учебни програми знания и умения да направят децата ни, живеещи в ЕС през 21. век, наистина образовани и конкурентоспособни хора.
