"Ето тези са ми редовните - четири-пет души. Само заради това, че въобще влизат в клас, им пиша с една единица повече. Който е за три, получава четворка, защото тройки пишем на "мъртвите души", разказва учител. Не пред камери и микрофони - няма начин да излезе с името и лицето си, след като човекът, който го е накарал да напише тройките на всички фиктивно записани ученици от класа, е собственият му директор. Причината е проста - да се върже бюджета. Ако се наложи да изключат половината училище, влизащо в разтегливия чичиковски параграф "мъртви души", по-голямата част от учителите няма да получат заплатите си. Затова им извиняват отсъствията или дори не си правят труда да ги нанасят. На някои от тях не са виждали очите от миналата учебна година.

Това е мениджмънт по български - в малко училище, силно зависимо от всяка "ходеща касичка", която доста пресилено наричаме ученик. Не се намира на края на света, а в един от крайните софийски квартали. Обучава по професия, която е влязла в "червената книга" още в края на 20-ти век. Последният завод, който е поддържал работни места за неговите възпитаници, е мутирал в цех малко след края на соца и накрая благополучно е предал богу дух, за да построят на мястото му мол. Училището подготвя кадри "за никъде", дава дипломи "за никъде" и редовно "усвоява" пари с една-единствена цел - да не прати на борсата двадесетината си преподаватели, които трудно биха си намерили работа другаде. Това е цялата причина за съществуването му. Учителите нямат нищо против - по-лесно е да преподаваш на двама-трима, а заплатата е една и съща. Провинения, заради които в годините преди 2007 един ученик щеше да бъде моментално изключен, се отминават с потупване по рамото и евентуално повикване на родителя в училище - ако благоволи да дойде. Няма да изключат детето му и той добре го знае - благодарение на принципа "парите следват ученика" държавата отдавна го е превърнала в "касичка", от която зависи благоденствието на училището.

Ако не благоденствието - поне оцеляването.
И тази гимназия не е единствената - училища, които оцеляват единствено благодарение на фиктивно записани деца, има навсякъде в страната. Все едно дали защото техните ученици са започнали работа веднага след като са навършили 16 години и са престанали да влизат в час. Или защото са част от онова, което модерно наричаме "мобилност", а на простичък език - "гурбет", и се връщат в България с мама и татко по веднъж в годината. Парите, които държавата продължава да налива за тяхното обучение, въртят колелото на мелница, която отдавна вече не произвежда мливо. Държавата с доста голямо закъснение си даде сметка за това. А системата на голямото надхитряне с нея заработи още след учителската стачка през 2007 година, когато бяха въведени делегираните бюджети и принципът "Парите следват ученика" стана определящ при финансирането на едно училище.

Идеята беше директорът да стане мениджър. Директорът стана Хитър Петър. Малка врътка тук, извинени отсъствия там, тройки на отсъстващите и четворки на всички останали. Всичко това обезсмисли реформата, или по-скоро я опорочи още преди да е заработила. Впрочем същият принцип опорочи и реформата във висшето образование, където, за да получат субсидия, университетите рязко свалиха нивото и в момента обучават студенти, които в минали години сигурно нямаше да вземат и матурата.

И средното, и висшето образование в момента са на ръба на нови реформи по отношение на финансирането, които трябва да "реформират" предишната реформа. И да променят въведения сравнително неотдавна основен принцип - да даваме пари на "калпак" - тоест на количество хора.

И в двете области вече започва да се говори за финансиране на база "качество". Това вероятно ще премахне необходимостта училищата да записват несъществуващи бройки, а университетите да правят пето и десето класиране след поправителната матура, за да могат да приберат и онези, които на първия изпит са изкарали двойка. Въпросът оттук нататък е как ще мерим качеството. Какви ще са критериите, по които ще оценяваме кой обучава добре и кой не, след като сме наясно, че дори и изпитите за национално външно оценяване се вземат с висок резултат благодарение на частни уроци, а не на учителите в училище. Тоест, дори резултатите от матурите няма да са достатъчно добро мерило за това кое училище действително работи и къде само се симулира преподаване. Да не станем свидетели на рунд втори, в който Хитър Петър отново побеждава системата?