Не знам дали изобщо има по-обсъждан закон от този за предучилищното и училищното образование. Чак вече започва да става малко досадно. Хората съвсем се объркаха. Чуват за някакви промени, уж революционни, които колкото и хубаво да звучат, си остават само заявка и така и не се случват вече години наред.

По време на последните обсъждания на приетия на първо четене закон за предучилищно и училищно образование на ГЕРБ се повтаря един и същи сценарий. Вълненията се въртят около това дали държавата да отпуска пари за учениците в частните училища и колко ще бъдат учебниците, от които учителите да могат да избират. Предстои законът да започне да се гледа на второ четене от образователната комисия, а след това и в пленарна зала. Убедена съм, че вълненията и емоционалните спорове отново ще се въртят около парите за частните училища. В този шарен парламент още повече.

Наистина обаче е странна острата съпротива на депутатите от БСП срещу финансирането на частните училища. Да не забравяме, че именно в техния мандат през 2006 г. беше приета с консенсус Националната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. В документа беше ясно записано, че принципът „парите следват детето” трябва да се приложи и по отношение на частните детски градини и училища.

Няма логично обяснение защо позициите по толкова важни въпроси се променят така рязко в зависимост от това дали една партия е на власт или не.

Но нека оставим политическите спорове настрана. Дано този закон в крайна сметка бъде приет, и то скоро, защото промяната трябва да започне отнякъде... Иначе все ще си плачем как заемаме едни от последните места на международните оценявания по грамотност. Това, разбира се, не означава, че с приемането на новия закон учениците ни ще станат по-грамотни с магическа пръчка. Реално промяната трябва да бъде извършена от учители, ученици, родители от представителите на бизнеса, че дори и от всеки един от нас.

И това ще бъде едно предизвикателство към системата, най-вече заради острия недостиг на учители, който се задава през следващите години. Очаква се немалка част от преподавателите да се пенсионират, а делът на младите учители е все още твърде скромен. Остава надеждата повече млади педагози да видят в новия закон по-добри възможности за развитие и повече свобода да преподават по иновативен начин. Иначе няма да има кой да изпълни промяната!

Лично мнение на Мила Мишева