Децата ще правят виртуални експерименти с електроцентрали и земетресения

PISA вдига летвата още от тази година. Международното оценяване, съгласно което значителен процент от българските ученици се оказват недобре подготвени, през пролетта на 2015 г. ще изследва знанията на осмокласниците по природни науки. За първи път обаче е променен изцяло форматът на изпитния тест. Всички задачи, които трябва да решават учениците, вече ще бъдат компютърно базирани. Няма да има въпроси на хартиен носител, с които българчетата по традиция се справяха по-добре.

Новите задачи позволяват учениците вече да провеждат виртуални научни експерименти, като сами извличат от тях нужните им базови данни за решаване на задачата. Част от въпросите ще останат статични с предварително зададени графики и диаграми, от които децата ще могат да извличат информация. В други обаче ще разчитат изцяло на компютърната анимация, за да решат задачата. За целта от осмокласниците се иска да могат сами да планират научен експеримент, да могат да си поставят цели и да анализират получената след това информация. Тези неща почти не са застъпени в българското училище, в което програмите по природни науки са от 2000 г. Центърът за контрол и оценка на качеството е публикувал няколко пробни задачи, с които през 2014-a е тествана системата.

В една от тях например става дума за нов вид електроцентрала, черпеща вода едновременно от океан и река. След като пуснат анимацията, учениците виждат как се движат течността с висока концентрация на сол и сладката вода от реката. В един от следващите въпроси те трябва да преценят в кои пунктове на централата водните молекули, идващи от реката, могат да бъдат открити по-късно в процеса на действие на централата. Друг въпрос изисква от тях да преценят как се променя концентрацията на сол в контейнерите а в третия се пита какъв вид преобразуване на енергия се извършва в турбината и генератора. Друга задача е посветена на връзката между земетресения и извличане на подпочвени води. В задача за регулируемите очила пък децата трябва да изследват ефекта им върху зрението на трима свои връстници в зависимост от течността, която се добавя към лещата. След това трябва сами да преценят как да се регулират очилата на Ана, Мария и Даниел, така че да виждат на фокус близки или далечни предмети. Задача за бегач в горещо време изисква учениците да преценят какви опасности за здравето му има при определена температура и влажност на въздуха. След това трябва да преценят как би се отразило на състезателя пиенето на вода в жегата, както и какво въздействие би оказало повишението на температурата върху отделянето на пот от бегача.

Всяка от задачите съдържа поредици от въпроси, на които учениците трябва да отговорят, като демонстрират не само знания, а и способност да анализират. По традиция в досегашните оценявания PISA приема, че най-зле отговорилите трябва да решат поне 50% от въпросите, докато на българските матури такъв процент е достатъчен за оценка "Добър". Най-добре представилите се ученици трябва да са решили правилно над 80% от въпросите.

Експертите на ЦКОКО са анализирали и какво куца в нашите учебни програми по природни науки, съпоставяйки ги с въпросите на PISA. Те посочват, че например в момента в програмите ни по физика и астрономия усилията са насочени по-скоро към формиране на знания и умения, характерни за ниските нива на PISA. По всички природни науки доминира наизустяването и възпроизвеждане на знания за сметка на аналитичния подход. Те посочват, че програмите ни не съответстват на световните препоръки за преподаване на тези науки. Всъщност последните препоръки са дадени през 2006 г., а нашите програми не са променяни от 2000-а.

Учениците ни се представят най-добре при несложни задачи, свързани с извличане на факти от графики и диаграми. Когато обаче трябва да дефинират повече от една зависимост, да анализират и обобщят, те просто не решават задачата или дават грешни отговори. По физика в най-голяма степен личи и неумението им да формулират научни проблеми, както изисква от тях международното оценяване. Това е свързано с факта, че по този предмет децата не участват или поне рядко участват в експерименти. На практика нито по физика, нито по химия и биология се споменава понятието "научноизследователски подход" или се среща твърде рядко и предимно в програмите по избираема подготовка.

Експертите са посочили, че учениците не получават информация за новостите в науката и решаването на актуални проблеми и на практика у тях не се формира природонаучна грамотност. Освен това за решаването на подобни задачи им пречи и липсата на определени математически и читателски компетентности. На учениците в българското училище така и не се налага да ползват познанията си от една област за решаване на проблеми в друга и това остро се чувства при решаването на задачите от PISA. Експертите са препоръчали да бъдат променени държавните образователни изисквания и програмите, като бъдат заложени повече експерименти още в ранните етапи на обучение на децата. Те предлагат също националните външни оценявания на българчетата да бъдат синхронизирани с тези на PISA.

Учениците ни се представят най-добре при несложни задачи, свързани с извличане на факти от графики и диаграми. Когато обаче трябва да дефинират повече от една зависимост, да анализират и обобщят, те просто не решават задачата или дават грешни отговори. По физика в най-голяма степен личи и неумението им да формулират научни проблеми, както изисква от тях международното оценяване. Това е свързано с факта, че по този предмет децата не участват или поне рядко участват в експерименти. На практика нито по физика, нито по химия и биология се споменава понятието "научноизследователски подход" или се среща твърде рядко и предимно в програмите по избираема подготовка. Експертите са посочили, че учениците не получават информация за новостите в науката и решаването на актуални проблеми и на практика у тях не се формира природонаучна грамотност. Освен това за решаването на подобни задачи им пречи и липсата на определени математически и читателски компетентности. На учениците в българското училище така и не се налага да ползват познанията си от една област за решаване на проблеми в друга и това остро се чувства при решаването на задачите от PISA. Експертите са препоръчали да бъдат променени държавните образователни изисквания и програмите, като бъдат заложени повече експерименти още в ранните етапи на обучение на децата. Те предлагат също националните външни оценявания на българчетата да бъдат синхронизирани с тези на PISA.