Един ден в годината държавата очаква от българския студент да докаже, че е такъв - като се напие порядъчно и си направи селфи под звуците на чалга, което на другия ден да качи във Фейсбук. И като нахрани местната икономика в десетки курорти и курортчета, които предварително вдигат цените за 8 декември и чакат студентите с такова нетърпение, с каквото през лятото чакат руснаците.

За един ден българският студент доказва на себе си и на света, че е такъв. През останалото време работи, каквото намери, ходи на лекции чат-пат и чака лятото, за да замине на бригада в САЩ, или дипломирането, за да замине на работа в Европа. Защото в България за него най-често няма работа. Държавата плаща за обучението му малко, преподавателите му получават жълти стотинки и накрая получава диплома, с която

в 50 на сто от случаите няма шанс да си намери работа

Затова се прежалва и започва да се труди не по специалността. А най-често се захваща с работа, за която висшето му образование не е нищо друго, освен украса в CV-то. Ако има късмета да заработи по специалността си, обикновено работодателите ще обясняват, че университетът им е пратил неподготвени кадри, ще го осигуряват на минималната заплата и ще искат от него пет години опит още в деня на назначението.

Българската икономика и бг студентът са две успоредни прави, които един ден евентуално ще се пресекат в безкрайността. А може и да не се пресекат, защото студентът ще замине за чужбина. Където ще установи, че дипломата му не струва, ще работи неквалифицирана работа, ще праща пари вкъщи и ще дава акъл от разстояние на следващото поколение студенти как да гласуват. Друга част от студентите ще изберат Комсомола, нищо че вече го няма. Ще усвоят брюкселски жаргон, преди да са навършили 20, ще научат как се следват директиви и как се говори скучно по мероприятия, където политическите партии са ги поканили, за да докажат, че младите хора са с тях. Ще забравят да ходят на лекции, но пък ще си осигурят политическа кариера. Трета част от студентите ще се поогледат за работа, ще видят, че такава няма, и за отчаяние на мама и тате ще запишат магистратура, защото човек все с нещо трябва да си запълни времето. Нищо, че работа няма да има и след магистратурата.

10 на сто от младите икономисти ще започнат работа като продавачи. 11 на сто от инженерите ще направят същото, докато държавата ще се напъва да обяснява как имало глад за инженерни кадри. На петата година от завършването им положението няма да се е подобрило, само дето вече няма да го наричат временно. Една малка част все пак ще открият работа по специалността си и ще установят, че много от онова, което са учили, не им служи за нищо. Защото учебниците им са стари, професорите им вземат 700 лева и преподават като за толкова, а по време на студентската си практика са бавили детето на шефката или са носили кафе на колегите. Ако въобще са имали практика. Ако са завършили частен колеж, изненадани ще установят, че месечната заплата, срещу която работят, е по-ниска от студентската такса, която са плащали. Ако са учили педагогика, ще открият, че трябва да работят поне на две места или да дават частни уроци, за да може поне да си плащат тока и парното. Ако са теглили студентски кредит, ще се чудят защо са го направили, при положение че

вече не помнят нищо от наученото, а и да го помнят, едва ли ще им потрябва

Всички ще ги ругаят, защото като млади хора трябва да са по дефиниция неграмотни, а те ще чакат да минат 20 години, та на свой ред да ругаят следващите. Скоро само селфито във Фейсбук - онова от последния студентски купон, ще бъде единственото доказателство, че са учили в университет, или поне на място, което се нарича с подобно име. А държавата ще обяви поредните 75 000 свободни места в университетите за поредния випуск от 50 000 млади хора, завършващи гимназия. Бг студентът отдавна е човек, който се ражда със запазено място и половина в университета. А понякога - и с две места. И това няма да се промени, доколкото Европа ни натиска до 2020 година броят на младите хора с висше образование у нас да се увеличи още. Така че поне за местната икономика кяр ще има - задават се бодри поколения празнуващи студенти, които не знаят накъде са се запътили.

Стела Стоянова