Просветното министерство впряга технологиите за ограмотяване на децата. Новата стратегия за повишаване на грамотността, приета от кабинета миналата седмица, залага на компютрите за първа среща на хлапетата с азбуката, както и за повишаване на интереса им към книгата. В нея е записано, че ще падне възрастта, в която хлапетата се запознават с буквите по дигитален път, както и на началото на дигиталното четене.
Още от 1-ви клас малчуганите ще бъдат насърчавани да ползват материали онлайн, а в по-горните класове - да учат по изцяло електронни учебници, които да заменят традиционните помагала на хартия. За да използват страстта на хлапетата към интернет, школата ще организират и онлайн състезания "България пише". Ще получават и допълнително финансиране, за да създадат дигитални библиотеки, където хлапетата да се срещат с книгата. В битката за грамотност са включени и родителите, с които ще се води допълнителна разяснителна работа, за да четат у дома на децата си и да купуват нови книги. Студенти от хуманитарните специалности и НАТФИЗ пък ще обикалят школата за да организират публични четения на книги.
Причината за битката на държавата за повишаване на грамотността е във все по-ниските резултати, които децата ни получават на матурите и на международните тестове PISA в осми и девети клас. В 4-ти клас хлапетата все още имат високи резултати на теста PIRLS, което доказва, че повечето българчета имат базова грамотност - тоест умеят да четат. След това обаче училището не се справя със задачата си да ги научи да извличат информация и разсъждават над прочетеното, посочва стратегията. Тя обвързва високите резултати на децата в четвърти клас и с периода, в който са посещавали забавачката. Ако едно дете е ходило на детска градина 3 г., в края на началния курс то изкарва средно 546 точки на теста PIRLS. Ако е било на забавачка по-малко от година, средният резултат е с 52 точки по-нисък. Затова и стратегията залага постепенно увеличение на броя на 4-годишните деца в детските градини. Без да прави забавачката за тях задължителна, което бе ябълка на раздора при неотдавнашното обсъждане на образователния закон, тя предвижда до 2020 г. 90% от 4-годишните все пак да посещават детска градина. Онези за които българският не е майчин, още в забавачката ще имат допълнителни модули от часове по български език за да бъдат готови за училище.
В самото начало на първи клас пък ще се провеждат тестове на всички хлапета за езиковото им развитие. Те нямат характера на изпит, а целта им е да се установи дали малчуганите имат езикови и обучителни затруднения, които ще им попречат да усвояват преподаваното в час. С тези деца ще се занимават допълнително специалисти. Ако учител между 1-ви и 4-ти клас установи, че някое от хлапетата има затруднения с четенето, също ще бъде търсен страничен експерт, който да му помогне да навакса.
Стела Стоянова
