Спиране на кранчето за слаби специалности, което да доведе до затварянето им без насилствени мерки от страна на държавата. Цялостна промяна на философията, по която държавата отпуска пари на университетите, както и даване на допълнителна възможност висшите училища да печелят. Това са част от мерките, които стратегията за висше образование предвижда. За да станат факт те обаче, трябва да се извърши промяна в Закона за висшето образование, за което в този мандат време няма да има.
Възможно е обаче поне начинът на финансиране на университетите частично да се промени, защото вече няколко поредни образователни министри се обединяват около мнението, че този е порочен. С него парите се отпускат на брой приети студенти, без качеството, което дава университетът, по никакъв начин да влияе на финансирането. Едва в последните години започнаха да се отпускат допълнителни субсидии на университетите, които заемат първите места в рейтинговата система.

Те обаче са жълти стотинки в сравнение с парите, които държавата отне от бюджетите им в началото на кризата.

Стратегията предвижда сега изцяло нова методика, по която да се определя издръжката на един студент на базата на нейната реална цена. Ако това стане, би променило драстично финансирането на вузовете, защото в специалности като химия, физика и биология например разликата между реалната стойност и отпусканите от държавата пари е около 3 пъти. Цената на обучението на един студент в тези специалности възлиза на около 7000 лева, а държавата в момента дава около 1700.

Друга промяна, предвиждана от стратегията, е по-голяма част от финансирането да става на базата на качеството на обучението, като предвид се взема не само реализацията на студентите, а и успехът им на финала. Идеята на авторите е постепенно държавата да ограничи приема в специалности, които се намират на последните места в рейтинговата система. Обикновено те играят единствено ролята на касички, защото събират пари от младите хора, а не им дават качествено образование. Сега университетите ще бъдат принудени да закрият тези специалности, защото за тях няма финансиране, смятат авторите на стратегията. Онова, което не се казва обаче е, че в голяма част от специалностите на дъното на класациите по различните специалности се намират частни университети и колежи, които не зависят от хазната. Въпреки това обаче държавата би могла да намери механизъм за намаляване на студентите в тях, като кабинетът просто не парафира предложения от тях прием в първи курс.

Авторите на стратегията посочват, че експанзията на множеството университети у нас не се е отразила добре на качеството на преподаване. Те предлагат възможности за доброволно сливане на висши училища, като за това ще получават финансови стимули. В същото време броят на вузовете може да се "оптимизира" и поради факта, че един преподавател вече ще може да участва в акредитацията само на един университет. Публична тайна е, че в момента именно благодарение на гастролиращи преподаватели са получили акредитацията си доста от вузовете, предимно частни. С новия закон за академичното развитие те успяха да си произведат собствена реколта професори, но все още недостатъчно, за да получат акредитация. Стратегията предвижда и по-лека процедура за акредитиране на вузовете. Новост е и идеята университети да се наричат само онези висши училища, които дават многопрофилно образование - например Софийският, Великотърновският, Пловдивският. Онези, които обучават само по медицина, икономика или технически науки например, ще се наричат специализирани висши училища. На практика това връща времето, когато тези вузове се наричаха институти.

Документът развързва ръцете на университетите да печелят, но пък вкарва свой човек в управите им, което означава, че ще има наблюдение и известен контрол върху това как се харчат парите. Бордът, който преди няколко месеца при лансирането на стратегията скара ректорите и министър Анелия Клисарова, в обновения документ се е превърнал в Съвет на настоятелите. В него ректорът е председател по право, но има финансист, икономист и представител на МОН. Могат да членуват и до трима представители на бизнеса както и студенти и докторанти. Този вариант на управление за момента устройва и ректори, и министерство. "Дано да не бъдат извършени промени между първо и второ четене", казва проф. Ваньо Митев. Съгласно документа Съветът на настоятелите ще може да се произнася по стратегически въпроси. Сред тях са насоките, в които се развива висшето училище, както и решенията за включването му в търговски дружества, което само по себе си е новост. Същото важи и за възможността университетите да имат правото да теглят търговски кредити, за които също имат думата настоятелите. Без тяхното одобрение университетът не може да се заборчва, нито да поема дългосрочни задължения, свързани с инфраструктурни проекти. Много значима последица от развързването на ръцете на вузовете за стопанска дейност е и възможността за създаване на така наречените спин-оф фирми, които да комерсиализират изследванията и иновациите, родени от университетските учени.

Стела Стоянова