15-годишното българче не може да включи роботизираната си прахосмукачка, нито да си купи билет за метрото от автомат. Тази "срамна" неспособност да се справя в житейски ситуации го изпрати на предпоследно място в поредното изследване PISA, която в последните години родното ни образование гледа като бог. Колкото по-ниски са резултатите на децата ни там, толкова по-безкритично ги възприемаме ние - които би трябвало да вярваме, че тези деца са нашето бъдеще. Бъдеще, класирано на предпоследно място в клуба на умните и богатите в света. Точно както и настоящето ни. Защото резултатите на тийнейджърите са огледалото на нашия свят, в който проблемите са доста по-различни от работата с роботизирана прахосмукачка. Колко ли от родителите на тийнейджърите, решавали теста, могат да работят с такава? Въпрос с повишена трудност - а колко могат да си я позволят? И трети въпрос, просто за размисъл - колко от децата в държавите, класирани на първо място в проучването, могат да почистят дома си сами, ако роботизираната им прахосмукачка се счупи?

Колко от тях знаят да нижат тютюн и да доят овца?

Колко 15-годишни канадчета или финландчета никога не са напускали родното си място, дори за да отидат до най-близкия град? Така че купуването на билет, камо ли от автомат, да бъде за тях рутинна практика, а не цяло приключение? Колко от родителите им не пътуват никога до съседния град, а само в чужбина като гастарбайтери - в евтини очукани микробуси втора ръка, за да спестят от парите за билет и да изпратят нещичко на децата си - за да могат да оцелеят. Кой българин ще си купи по-скъп билет, след като автоматът му съобщи, че евтини няма /както гласи едно от условията на задачата/. Нормална бг реакция е да изриташ автомата, да напсуваш създателя му и да си останеш на гарата - чудно ли е тогава, че малка част от деветокласниците са се справили точно с тази част на теста?

Проучването PISA всъщност поставя оценка не на децата ни или на образователната ни система, срещу която тутакси се нажежиха форумите. Е, отчасти и на нея, но не тя носи отговорността за разполовения свят, в който живеят българчетата. Свят, който наполовина е нагазил в глобалното, а в другата си половина още пътува с магарешка каруца, ниже тютюн и смята, че мишката е онова, което живее в хамбара му и краде от зимнината. Почти всяко десето от децата, решавали теста, не е имало персонален компютър в дома си. А от него се очаква да отговори на въпроси, свързани с постиженията на модерното общество, където мобилността, способността да се справяш с достиженията на високите технологии, дори ако нямаш упътване за това, са гаранции за оцеляване. Българският сървайвър е друг. Той внуши на децата ни, че най-краткият път от точка А до просперитета минава през Терминал 2, дори ако картата сочи друго. Че уменията за справяне с житейски ситуации имат по-скоро нещо общо със Златките и със способността да си имплантираш точното количество силикон. Че връзките, а не CV-то, назначават на работа, и че житейските проблеми се решават силово, а не с помощта на мишката. Че истинското изкуство на оцеляването е да изкараш до заплата. Това е нашият клуб - в него растат децата ни. В него няма да оцелее нито една от държавите, които са решили успешно теста и са отличници по "компетентности" за справяне с живота - такъв, какъвто е той в света, който обитават. Големият проблем на 15-годишните ни деца не е, че едни могат да си купят билет за метрото от автомата, а други не. Истинският им проблем е, че живеят в два паралелни свята, които не се пресичат никъде, напук на теорията на Лобачевски. Преди време правих репортаж от двете училища, представили се най-добре и най-слабо на изпитите след седми клас. Децата от първото говореха за състезания по математика и пътувания до ЦЕРН, за частни уроци и за следване в чужбина. Децата от второто не знаеха къде е ЦЕРН, но познаваха наизуст всички кофи за боклук в квартала си, както и най-краткия път до пункта за вторични суровини. Днес те са точно на възрастта на учениците, решавали теста. Може би дори някои от тях са участвали в него. Има ли смисъл да предполагаме как са го решили? Усреднените резултати скриват истината, че у нас ножицата, не само в образованието, е предопределила част от децата ни за аутсайдери в живота. Такива, които никога няма да си купят билет за метрото - просто в техните приходи, формирани от социални помощи, никога няма да има перо "градски транспорт". А другата част - тя може би ще преуспява някъде другаде. Защото страна, в която част от децата са аутсайдери по рождение, няма как да успее. Не са нужни специални тестове, за да го установим.

Стела Стоянова