Eврото ще продължи да пада и е възможно курсът му да се изравни с този на долара, прогнозира главният икономист на Дойче банк Томас Майер. Това означава щатската валута да поскъпне от сегашните 1,50 лв. до близо 2 лв. за долар. Смятам, че скоро ще видим евро за 1,20 долара и продължаващо отслабване на европейската валута с възможен паритет евро-долар, казва Майер в интервю за "Билд ам Зонтаг". Ерхард Кордес, директорът на третата най-голяма търговска верига в света "Метро", предупреждава, че продължителна слабост на еврото може да постави под въпрос икономическото единство на Европа и възстановяването на германската икономика. Един на всеки трима германци смята, че след 10 години няма да има евро, показва допитване на института Емнид. 59% от германците подкрепят идеята първата европейска икономическа сила да проучи възможността за връщане към германската марка, ако еврото дълго време е слаба валута.

Строителството на каскадата "Горна Арда" ще започне до два месеца. Това съобщи българският евродепутат Владимир Уручев. Австрийската компания ЕВН поема ангажиментите на турския холдинг "Джейлан", който трябваше да изгради обекта. Тя вече е мобилизирала пълния си потенциал за рестартирането на проекта. Затова смятам, че "Горна Арда" най-накрая ще се случи, допълни Уручев.

Чиновниците ще получават бонуси за работа в екип. Високообразованите специалисти пък ще взимат добавка към заплатата си, за да изберат държавната работа пред частния сектор. Това е част от административната реформа, която се подготвя от вицепремиера Симеон Дянков. От 1 януари 2011 г. работните заплати в администрацията ще се определят от постоянна част в размер на 75% и променлива част от 25%. Бонусите за чиновниците ще бъдат два вида - първите ще се определят от личните им качества, а вторите - от резултатите на звеното, в което работят.

Строителите на голф игрища, молове, хотели и СПА комплекси отново ще се радват на привилегии от държавата. Промени в Правилника към Закона за насърчаване на инвестициите предвиждат пълна гама бонуси за всеки проект, който струва над 100 млн. лева и осигурява поне 200 работни места. Държавните помощи по закона започват с издаване на сертификат за инвеститор и обхващат даване на терен без търг и на символична цена, експресно обслужване по гишета, поемане на разходи за прокарване на ток, вода, улици и др.

Спестяванията на българите са "в ръцете" на шест банки. ДСК, Уникредит Булбанк, ПИБ, Юробанк И Еф Джи, ОББ и Райфайзенбанк държат 71.17% от депозитите на граждани към 31 март, сочат изчисления, базирани на статистиката на БНБ. Шесторката леко е разширила пазарното си присъствие, след като преди година бе привлякла общо 70.9% от спестяванията на домакинствата. В края на март вложените средства в търговските банки достигнаха 25.75 млрд. лева.

Великобритания отказва да участва в европейския спасителен фонд за подпомагане на страните от еврозоната, заяви британски дипломатически източник, цитиран от АФП. "Не желаем да участваме в европейски спасителен фонд", подчерта той. Министрите на финансите на 27-те членки се събраха спешно вчера в Брюксел, за да обсъдят проект за създаване на Стабилизационен фонд на еврозоната, който да отпуска заеми от ЕС на изпаднали в трудности страни, използващи европейската валута. Според дипломатически източници първоначалната идея е Еврокомисията да може да заеме до 60 милиарда евро, ползвайки се с гаранцията на всички страни от Евросъюза, включително и онези като Великобритания, които не са въвели еврото, тъй като това ще е механизъм на ЕС.

Електроразпределителните предприятия ще бъдат задължени сами да си плащат регулаторните одити, които им извършва Държавната комисия за енергийни и водно регулиране (ДКЕВР). Такива проверки ще се правят, когато се иска повишение на цената на тока, или при чувствително завишение на разходите. Това предлага депутатът от ГЕРБ Валентин Николов. Предложението му ще бъде обсъдено между първо и второ четене на Закона за енергетиката, който се обсъжда в парламента. Одитът, който в момента ДКЕВР прави на ЕРП-тата, се плаща от държавата. За целта Министерският съвет отпусна 100 000 лв. на комисията.

Държавни ведомства излизат по график в отпуск по болест, за да компенсират намаленията в бюджета за заплати. Примери за това се обсъждали от тристранния съвет, каза председателят на Конфедерацията на работодателите Иво Прокопиев в интервю за изданието. Така обаче се източва здравното осигуряване. Друг почин има в Комисията за финансов надзор, чийто бюджет бил орязан с 30%. И там излизали по график, но в неплатен отпуск. Шефът на КФН Петър Чобанов отрече подчинените му да са вземали болнични под строй. Там съкратили 20% от служителите и махнали допълнителните стимули.

Ние сме най-добре в ЕС. Действаме така, че не се налага някой постоянно да ни подръчква отвън. И показваме, че сме здрава, силна, дисциплинирана нация. Която разбира, че светът е в криза. Прави си мерките, икономиката и ще излезем много по-бързо от другите. Трябва да се гордеем с това, което правим срещу кризата. Тази оценка направи премиерът Бойко Борисов в деня на Европа вчера, след като го отпразнува с участие във футболен мач между български и европейски депутати. Пред журналисти Борисов обясни, че нашето правителство много по-адекватно и социално бори кризатаот редица европейски държави. И даде пример с ДДС, който остава 20%.

Близо 1/3 от парите на българите за втора и трета пенсия се инвестират в чужбина, съобщи изданието в края на април. Изчисленията показаха, че с около 1,2 млрд. лв. от всички близо 4 млрд. лв. активи на пенсионните фондове се купуват чужди акции, облигации и ДЦК или се откриват депозити. Някои инвестират около 20-25% от акумулираните пари навън, а други - дори над 50-60 на сто. Тенденцията за увеличение на инвестициите в чужбина е от около 2-3 г., но се засили в последната година особено след като търговията на фондовата ни борса остана слаба, ликвидността ниска, а лихвите по депозити започнаха да падат.

Това казва в интервю за изданието Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК “Доверие” и член на УС на асоциацията на пенсионните фондове. На въпрос къде инвестират пенсионните фондове в кризата, тя отговаря, че кризата е усетена в края на 2007 г., далече преди да се заговори за нея у нас. Още тогава започнахме да преструктурираме портфейлите. След понижаването на рейтингите на Гърция и Португалия ситуацията се менеше с часове. Последва денонощна работа, преглед на инвестициите извън страната, отражението върху съответните пазари, а оттам и върху нашите инвестиции. По време на подобна криза всички инструменти стават високорискови. Преди се смяташе, че е малко вероятно да се губи от държавен дълг, защото е нискорисков. Но сега виждаме, че от този инструмент може да се загуби, съответно да се спечели дори повече, отколкото от високорискови като акциите. Пренасочихме доста активи и към банкови депозити, но по-скоро поради по-високите лихви, а не защото ги считахме за толкова нискорискови, колкото ги приемахме преди кризата. Законът с настоящите си ограничения за инвестициите беше добър преди кризата, но ни затруднява сега. Ако имахме възможност за малко по-голяма гъвкавост, може би щяхме да постигнем и по-висока доходност.

Това казва в интервю за изданието финансистът Емил Хърсев. Според него мерките на правителството са в правилната посока. Разбира се, има вероятност парламентът да приеме не точно това, което предлага кабинетът. Разходната част на държавата трябва надълбоко да се провери и сериозно да се преразгледа. Например в сферата на здравеопазването аз се съмнявам, че има значителен потенциал за съкращаване на разходите. През последните години докторското съсловие усвои един своеобразен начин да ни рекетира като данъкоплатци, казва Хърсев. Пазарува си апаратури и лекарства, както си иска, оставя ги неплатени и в края на годината държавата трябва да плаща. Това е точно толкова престъпление, колкото и преразходът на държавни средства от страна на ведомствата. Същото важи и за пенсионно осигуряване. Абсолютно правилна е и мярката за ограничаване на държавните коли и персонални шофьори. Още през 1991-ва, когато ме избраха за изпълнителен директор на БНБ, спирането на персоналните коли бе първата работа, която свършихме, и то в институция, която никога не е имала финансови проблеми. Оставихме автомобил само на управителя на банката, смята той. На въпрос има ли заплаха от гръцки сценарий за България Хърсев отговаря: Не. Ние нямаме този държавен дълг, който Гърция натрупа. В следващите 5 години, казвам го със съжаление, Гърция ще преживее сериозен трус и ще бъде давана за пример на дълбокия крах на един модел - европейската ветрилна икономика. Някои казват - видите ли, гръцкото правителство, гръцките банки били излъгали Европа.