Христо Гърбов е пръв сред равни в екипа на "Комиците" - петъчното шоу на Би Ти Ви. "Мистър Нос" не се страхува да се майтапи пред и зад камерите - със себе си, колегите и политиците. Професорът на смеха може да изиграе всичко. Ужасно е забавен и като Панталоне при Теди Москов, и като обезумелия от страсти футболен фен - режисиран от собствената си съпруга Иглика Трифонова. Има "Аскеер", "Икар" и всякакви награди. Роден е на 23 септември 1957 г. във Варна и музите го прелъстяват още като невръстен техен поклонник - рисува, свири, но най-много обича да прави скечове. Известният актьор твърди, че на сцената е смешен, а в живота - по-скоро тъжен, защото е страдалец по душа.

- Г-н Гърбов, защо политиците са най-големите смешници?
- Защото определят всекидневието ни и винаги са в центъра на събитията. Отвсякъде - от пресата, от телевизията, ни заливат техните изказвания. Естествено е да са най-изложени на опасността да станат за посмешище. Да кажат някоя глупост, изтървана дума или притиснати от журналистите, да бъдат вкарани в провокирана ситуация.

- Коя е най-свежата изцепка, интерпретирана в шоуто "Комиците"?
- Изказването на Бойко Борисов, че ще разследва БСП до дупка и чак до лагерите. Татяна Дончева беше гост. Любо Нейков се маскира като столичния кмет и се зарече, че ще разнищва защо червени депутати спират на синя зона.

- Бат'Бойко като че ли е най-експлоатиран в скечовете ви?
- Категорично. Защото е типичен. Пък и има нещо очебийно, с което можеш да си правиш майтап - много е суетен. Просто излъчва суета и все там го чукаме.

- Стига ли им чувството за хумор на политическите мъже, за да търпят шегите ви?
- Зависи докъде е мярката в скеча. Ако натиснеш повече някой с груба шега, няма да я понесе. Но още в началото на шоуто се застраховахме, като казахме, че ще се смеем на техен гръб. Дори хора с много политически гафове, охотно идват, щом ги поканим. Досега никой не се е разсърдил.

- По-лесно ли е със спортистите и със звездите от шоубизнеса?
- В началото осветени от прожекторите са силно притеснени. После се отпускат. Най-много се гипсира "Мис България 2007" Юлия Юревич. До нея имаше още една красавица, която също не се усмихна нито веднъж. Футболистът Цанко Цветанов пък беше довел дъщеричката си и аз се закачах с нея: "Какво, мойто момиченце, така странно ме гледаш? Някакъв рошав чичко ти говори глупости, а?" То ме намрази и ме буташе с ръчичка.

- Кой е на-благодатният за имитиране образ?
- На мен най ми пасва Евгени Минчев. Играл съм Бил Гейтс, Венета Райкова, Лора Буш. Къци Лафазанов пък беше самият Буш.

- Откъде идва забавното ви отношение към света? От дете ли сте такъв?
- Аз съм смешно-тъжен човек още от малък. Навремето много пътувахме с влакове. Варненец съм, но често ходех при баба ми в Сухиндол. Като спирахме по жепе гарите, всички знаеха името ми. Майка ми разправяше как все съм се заглеждал в хората. Вторачвах се в тях и ги изучавах, сега ми се струва страшно грозно. Много добре рисувах. Обичах да крада интересни реакции на разни чешити. Най-любопитни за наблюдение са лудите. Въобще бях търсач на яркости. Имитирах всички от обкръжението си, особено вуйчовците ми, които бяха петима. Също и семейни приятели. Слагах си възглавници под фланелките и много ги забавлявах. Даже още като съм бил бебе в количката и някаква жена паднала, така съм се изблещил, че всички са се разсмели.

- Майка ви как понасяше всичко това?
- Много се майтапеше с мен, но и много ме потискаше. Беше страшно артистична. Внезапно грабваше точилката, за да ме напердаши, и аз се плашех. Любимият й въпрос беше: "Христо, ти умен ли си, или си прост?" Ако кажех, че съм умен, не реагираше, а когато кажех, че съм "плост", умираше от смях.

- Възприемат ви като комичен актьор, публиката се залива, щом се появите на сцената. Не е ли тъжно, когато искаш да кажеш нещо сериозно, да ти се смеят?

- Смешното не може се обясни. Човек го носи, каквото и да прави. Дори да плаче, буди смях. Обаче съм го преодолявал в актьорската си практика. В "Суматоха" на Йордан Радичков, представление, което правехме още във ВИТИЗ, Иван Добчев ме провокира да кажа страшно тъжно стихотворение. Изведнъж овладях смеха и ми стана адски мъчно и емоционално. Усещах сподавения плач на хората в салона.

- Кой е най-забавният режисьор?
- Теди Москов. С него съм работил дълги години. Той обича смешката и всичко прекарва през нея. Иржи Менцел стои много високо сред европейските режисьори. Той е със страхотно чувство за хумор, но някак цивилизовано. С него когато правихме "Още веднъж отзад", за първи път трябваше да работим по световните стандарти, а не да се влачим по три месеца. За 30 дни трябваше да сме готови. Репетирахме, Менцел много се уморяваше. Една сутрин Димитър Марин му вика: "Ирко, защо си така угрижен? Представлението ли не става? Недей така, тук всички сме професионалисти!" Той веднага каза "Къде са?" и започна да ги търси с учуден поглед. Друг път Менцел ме пита: "Какво работи жена ти Иглика Трифонова?" Казвам му, че е кинорежисьор и скоро е направила чудесен филм "Писмо до Америка". А той казва: "М-м, ти си много хитър. А взе ли те да играеш във филма?" Отговарям, че не е, и той добавя: "М-м, тя е много хитра!"

- Фактът, че сте връстник на Сатиричния театър (1957), знаменателен ли е?
- Приятен е, защото от малък страшно много харесвах комици. Чарли Чаплин, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Гришата Вачков, Константин Коцев - все талантливи актьори, които ми определяха вкуса Енчо Багаров и Саркис Мухибян не ги помня така добре. За съжаление със Стоянка Мутафова съм играл само веднъж - в "Светото семейство", където бях неин син. После стана смяна на поколенията и не се засичахме. Сега играя в четири постановки - "Римска баня", "Още веднъж отзад", хитовата "Вечеря за тъпаци" и "Смехотерапия" - представление без режисьор, а по мои идеи и на актьорите. Играем го в камерна зала, няма билети за месеци напред.

- Обичате ли да се самоиронизирате?
- Това ми е едно от най-силните качества като актьор. Благодарение на него няма как да повярвам, че съм велик. Затова гледам нормално на живота.