Пролет пукна и освен дърветата цъфнаха и косите на хората, шегуват се фризьори, които тези дни не могат да се оплачат от липса на работа. Те разказват, че по традиция българинът пуска дълги прически, за да му е топло през зимата, но вдигнат ли се температурите, особено мъжете като по команда се стрижат нула номер. Жените също чакат за ножицата заради изтощената от боядисването коса. Отколешно е вярването, че подстригването укрепва шапките, с които природата ни е дарила. Всъщност тяхната функция е да пазят главния компютър (мозъка) от влиянието на външните атмосферни условия. Според древните митове обаче функцията на косъма е много по-сложна, отколкото може би предполагаме.

Когато жената преживява тежко разлъката си с любим човек, най-често си сменя прическата. Посветени люде обясняват това поведение със стремежа на индивида да трансформира негативните чувства в позитивни. Така косата, като най-податлива на експерименти, получава нов цвят, посока или директно отива в коша. "Често такава промяна на стайлинга е подсъзнателен рефлекс да рестартираме нещо в живота си. Но самият акт отива отвъд психологическата символика", коментират езотерици.

Огледало на човека
"Все още сме на примитивно ниво в осъзнаването си като биоенергийни същества. Ние възприемаме окосмяването едва ли не като някакво бездушно образувание, бреме, с което, виждате ли, можем да си правим, каквото ни хрумне", коментира радиестезистът инж. Радослав Димитров. По думите му косата е много повече, тя е огледало на състоянието на целия организъм. Дори разкрива някои заболявания, че и френологични особености на индивида. "Мъжете често се стрижат нула номер. С този акт те нулират стреса, който се е натрупал в техните биологични системи. Същото би могло да се каже в известна степен и за дамите, които драстично сменят прическите си. Променяйки най-високото място от нашата система - главата, ние сякаш пренавиваме целия си житейски часовник", развива своите схващания метафизикът. По думите му ефектът е силен, защото косата всъщност изпълнява ролята на акумулатор на психо-кинетична и емоционална енергия. В случай, че този буфер липса, както е при плешивите мъже, индивидът ставал по-чувствителен към околните енергии, но и по-склонен към различни заболявания като диабет и хипертония.
"Забелязала съм, че хората с по-рядка коса усещат много слаби трусове. Вероятно науката не подозира, но нашите прадеди са знаели, че дори един косъм да имаме на главите си, то той е продължение на цялата ни биоенергетика, аура и нашата връзка с Космоса", казва окултистката маг Зорница.
В древните манускрипти се говори, че оредяването на косата се дължи на безпокойства, страхове, смущения на вътрешните цикли на индивида (вероятно свързани с гените, хормоните - б.а.). Обратно, силният скалп, от който можела да се изтъче плитка, е символ на връзката с боговете.
Не са малко митовете и легендите, открехващи вратата към голямата тайна на косата. В тях се откриват доста сходства, независимо дали са писани на Изток или на Запад. Основно е вярването, че силата на човека може да се фокусира с формата на плитка. Тя давала здраве и власт над масите. Отрязването й води до някакво свръхестествено изчерпване силите на организма. Така наречената газова принцеса Юлия Тимошенко е класически пример за психотронен контрол с прическа тип ореол. Хитрата украинка не се разделя с плитката си. Според сензационната теория това й осигурявало народна подкрепа, въпреки че и тя била не по-малко корумпирана от властта, с която уж се бори.

Самсон и Далила
В старозаветните писания също се откриват доказателства за неподозираната тайна на косата. Силата на Самсон например, се крие в дългите му коси, сплетени в седем сплитки.
"...И тя го приспа на коленете си, па повика човек, та обръсна седемте плитки на главата му; и тя начена да го оскърбява. И силата му се оттегли от него", гласи библейският текст.
Според него Самсон притежавал необикновена сила, която вдъхвала страх у враговете му. Съдбата на героя била да освободи Израел от филистимците. Не можейки да го победят, те подкупили любимата му Далила да узнае къде е тайната на неземната му мощ. Невярната любима разбрала, че войнът е непобедим заради дългите коси, сплетени в седем плитки. След като били отрязани, Самсон изгубил фантастичните си способности и много скоро бил пленен.
Според една трактовка на легендата в седемте плитки на Самсон всъщност се криело древното знание за енергийните центрове на нашето тяло, наречени чакри. А те са точно седем на брой. Най-големите йогини на планетата разказват, че висшето майсторство е в поддържането на енергийния стълб и качването му към последната теменна чакра, която всъщност се намира в скалпа. Тя се нарича Коронна (Сахасрара). Именно в нея се акумулирала слънчева енергия (Прана) през деня и лунен магнетизъм през нощта. Отшелниците на изток завиват дългите си плитки по строго определен начин, което по думите им увеличавало тяхна виталност, въпреки че не приемали храна.

Прабългарите
Хората от античните балкански култури също смятали, че косата е формирала част от самите тях и не са я рязали. Само когато е идвал определен момент, в който вече се чувствали неудобно, са подрязвали незначително косите си. Това е било една форма на контрол на онези енергии, идещи от Космоса, които те са усещали и възприемали, отдавайки дължимото на околната природа.
В описанията на прабългарите, достигнали до нас, се говори за хора с бръснати глави с по три плитки отзад (перчин). Само кановете и колобрите (жреците) имали привилегията да пускат дълга коса.
В едно изследване на славяните езичници край Балтийско море, където те са запазили обичаите си поради изолираността си, една от характеристиките им била, че се подстригвали и бръснали много рядко в строго определена форма. Това е засвидетелствано и по идолите им, като дълга коса е имал само жрецът.
До към средата на XIX век в някои краища на България се е носел чумбас - гребен, завършващ с дълга плитка. Счита се, че традицията идва още от времената на тракийските воини, носещи прически - бръсната глава с перчем или плитка, описана в Илиада.
Като прабългарско наследство в традиционната българска култура пък е остригването на дете с оставяне на три кичура коса (практикувано при чувашите). Това е било нещо типично за траки (мизи) и пелазги още през второ хил.пр. Христа.
Тази прическа е била разпространена по земите, населявани с българи от дълбока древност. Въпреки превратностите на времето, тя просъществувала в средните векове и се запазила в различните части на българското етническо землище до твърде късно - 30-40-те години на ХХ.

Свръхсетивна антена
Почитането силата на косата откриваме и отвъд океана в коренните жители на Америка - индианците. Счита се, че благодарение на своите дълги коси те имали почти свръхестествена способност да се ориентират и оцеляват. Това било оценено по време на Виетнамската война. От северноамериканските племена са взети най-добрите скаути. По време на тренировки те усещали врага дори докато спели. Преди да заминат на бойното поле обаче, индианците били остригани по войнишки до кожа. В резултат те мистериозно изгубили своята интуиция и нито един не оцелял в джунглата. След този случай е изготвен секретен доклад, който съветва червенокожите във войската да остават с дълги коси и бради.
Според основателя на Бялото братство Петър Дънов космите на човешката глава представляват антени, чрез които човек приема знания от висшите светове. Именно заради това нашите прадеди са имали контрол над стихиите, строили обсерватории, получавали са информация от различни нива на Вселената.
Посветените твърдят още, че косата ни е личен източник на енергии от по-високо качество за човешката виталност. Тя е подарък от природата, увеличава виталността, интуицията и е буфер за стреса. При измиване на косата той се разрежда и човек усеща едно спокойствието и порядък в своята душа и тяло.

Любомир Старидолски