Легендите на българския рок Кирил Маричков, Пеци Гюзелев, Георги Марков и Валди Тотев ще бъдат наградени с ордени "Св. св. Кирил и Методий". Отличието за заслуги към българската култура и изкуство ще им бъде връчено от президента Георги Първанов. По този повод "Стандарт" разговаря с Кирил Маричков за днешните измерения на рока, политиката и обществените нрави.

- Г-н Маричков, как приемате награждаването с орден "Св. св. Кирил и Методий" на вас и на другите големи творци от рок поколението? Това закъсняло признание ли е за бунтарската музика? Навремето бийтълсите се отнасяха доста иронично към държавните награди.
- Предложението за ордена "Св. св. Кирил и Методий" е направено от министър Вежди Рашидов - един от най-талантливите български скулптори, който се е издигнал сам като нас - "Щурците", благодарение на своя талант и труд, без протекции или друга помощ от държавата. Ето защо решихме, че ще приемем този орден. Дали е закъсняло това признание? От страна на държавата - да. Можеха да ни наградят още за 30-годишнината на групата, но тук е мястото да кажа, че никога не сме държали и не сме се борили за държавни отличия, защото сме имали най-голямата награда - обичта на публиката. А колкото до "Бийтълс" - те никога не са се отнасяли иронично към наградата и си взеха ордените, а Пол дори стана по-късно сър, както Елтън Джон, Мик Джагър и дори Боб Гелдоф. Само Джон Ленън си върна ордена, и то две години по-късно чрез едно любезно писмо до кралицата и със следните мотиви: "Заради подкрепата на британското правителство за войната във Виетнам и за това, че парчето "Cold Turkey" слиза надолу в класациите (да, има ирония наистина)." Ние никога не сме си представяли, че ще оцелеем 40 години. Това се случва, защото наистина много обичаме хората, за които свирим, и те ни отвръщат със същото. Така че този орден е награда освен  за нас и за всички, които обичат "Щурците".  

- При това огрубяване на нравите днес вашите текстове не звучат ли като извадени от някаква далечна епоха?  
- Не! Аз съм оптимист и тези текстове ми звучат като от една бъдеща епоха (е, може и да е далечна, за съжаление).  

- Вие изпяхте "Аз не съм комунист", която си остана една от най-популярните политически песни на епохата. Ако днес трябваше да съчините песен, която да започва с "Аз не съм...", какво бихте написали?
- Песента се нарича "Аз съм просто човек", но нямам нищо против да я наричате "Аз не съм комунист". Това е една от песните, които са допринесли за успеха на групата и съответно за награждаването ни с този орден. В ХХ век, както се пее в едноименната ни песен, на човека се случиха много изнервящи, бих казал ужасни неща. Комунизъм, нацизъм, фашизъм, тероризъм и т.н. Като гледам как се развиват нещата у нас, виждам, че май комунизмът е нанесъл най-големи щети върху човешката личност. Така че пак бих започнал песента с думите "аз не съм комунист". Тук е мястото да попитам защо социалистите се обиждат толкова много от това "аз не съм комунист"? Нали са социалисти? Или не съвсем?      

- Губи ли мускетарският рок битката с чалга културата у нас?  
- Бих отговорил така - засега културата губи битката с простотията. Все пак рокът е единствената музика, която успешно може да се бори с чалгата. Доказателство са концертите на AC/DC, "Металика" и "Рамщайн", на които имаше 60-70 хиляди души. Чалгата никога не може да събере толкова хора, ако ще да предложи тонове от силикон. Но нека напомня, че тази "музика" винаги е имала много "почитатели" у нас. Това не е нещо ново. Просто в едно (уж) демократично общество се виждат по-ясно нещата. И когато тази "музика" има медийната подкрепа на (уж) независимата ни преса, резултатът е предизвестен. И още един факт, че това "явление" не е нещо ново. Когато "Щурците" събираха през 80-те години по летни театри и стадиони по 10-20 хиляди души, дойде Лепа Брена и на стадион "Васил Левски" събра около 50 хиляди.  

- Вие бяхте депутат в 7-ото Велико Народно събрание. Как се покрива днешната действителност с очакванията ви за развитието на България, които имахте през 1990 г.?
- Отговорът е кратък: Въобще не се покрива!

- Кое е най-голямото ви разочарование и най-голямата приятна изненада за тези години?
- Най-голямото ми разочарование е манталитетът на хората. По-точно казано, до каква деградация е докарана човешката личност в годините на комунизма. Не всички, разбира се! Не мога да забравя какво прочетох в един сайт и това не беше шега - една жена казва: "Реших да изхвърля боклука, но валеше силен дъжд, а контейнерът е далеч от входа. Тогава отворих прозореца и изсипах боклука на тротоара. И си мисля - Боже, Боже, докъде ни докара тая демокрация!" Това веднага ми напомни за една карикатура на Георги Чаушов от времето, когато СДС беше на власт - един се връща вкъщи, заварва жена си с друг мъж в леглото и пита: "Какво правите там голи и боси с този другар?" А жената му отговаря: "Дотам ни докара СДС-то."

- В началото на 90-те и най-светлите умове на нацията се вълнуваха от политическите спорове и участваха в процесите, но впоследствие се отдръпнаха. По този начин не отстъпиха ли доброволно място на партийните безличия, кариеристите и въжеиграчите?  
- В началото на 90-те болшинството от хората на изкуството и науката смятаха за свой дълг да се включат в събитията. Между тези хора бях и аз. По-късно повечето решиха да се оттеглят и да оставят нещата в ръцете на политиците. Това се оказа голяма грешка! Кои бяха политиците тогава? От една страна, изучените в АОНСУ (както ви е известно, там се подготвяха "партийни кадри") - добре обучени, изпечени демагози и обиграни манипулатори, владеещи до съвършенство Гьобелсовия принцип, че една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина. От другата страна - оцелели от мъченията по лагерите хора и остатъци от "недоубитата буржоазия" (така се изразяваха комунистите), внедрени агенти на ДС и малка група честни и наивни хора, които не си даваха сметка срещу каква многоглава ламя се изправят. Сега нещата са малко променени, но не много. Между другото политиците по цял свят не са най-симпатичните хора.  

- Ако един ден решите да се върнете в политиката, с кои проблеми бихте започнали?
- Най-вероятно няма да се върна в политиката, защото според мен нищо не е свършено както трябва. Толкова са много нещата, които трябва да се направят, че на човек наистина ще му бъде доста трудно да реши с какво да започне. Все пак едно от първите неща, които бих направил, е да се опитам да убедя хората, че не трябва да гласуват за някой пореден популист, който им обещава, че ще им свърши работата. Трябва да гласуват за този, който им каже, че сами трябва да си свършат работата, а той ще им съдейства за това. Попитахте ме преди малко коя би била най-голямата приятна изненада за тези години. Отговорът е: Ако успея да убедя хората в това!  

- МВР се сдоби с химн. Вие бихте ли композирали химн за някоя институция или съсловие?
- Това е шега, нали?  

- Как върви лечението на Петър Гюзелев в САЩ? Получава ли легендарният ни китарист достатъчна помощ от държавата и обществото?
- Вие правилно казахте - лечение. В момента се провежда лечение, което ще завърши до септември и тогава вероятно ще бъде извършена операция. Не съм съвсем в течение дали държавата е помогнала. Мисля, че има някаква помощ. По-важното е, че акцията по събиране на средства, концертът в Пазарджик пък и този в Ямбол показаха колко много хора са съпричастни и наистина искат да помогнат на Пеци. Сигурен съм, че той ще оздравее. Пък и нали трябва да си дойде, за да получи ордена!

Руслан Йорданов