ВОЛОДЯ ВЪЛЧЕВ 1953 – 2000
изложба живопис
Варна
Градска художествена галерия „Борис Георгиев”
Откриване – 15 юни 2010, 18 ч.

Преди 10 години едно от емблематичните лица на варненската артистична бохема от последните години на ХХ век – художникът Володя Вълчев, се пресели в по-добрия от световете.

Сега семейство и колегите му от Градската художествена галерия във Варна почитат паметта на Вовата с изложба. Замислена с много обич от дъщерята на художника Владислава Вьорман, изложбата става възможна благодарение на съпричастните колекционери, които предоставят картини за нея. Това е общност от предани приятели, които събират картина по картина, за да върнат времето назад и да срещнат отново публиката с духа на Володя Вълчев.

В картините, включени в експозицията, присъстват неизменно водата, земята и въздухът – трите стихии, които вълнуват художника през целия му творчески път. Страст и екстремна експресия – това е жестът на Володя Вълчев. И най-невероятното е, че цялата драма на енергиите на природата уж случайно стига до недопустима на пръв поглед хармония – хармонията на естетското преживяване на цвета.

Неспокойствие разпъва дори стените на един от обичаните статични мотиви на художника – неговото ателие. Големите цветни масиви на акварелите издърпват с едри диагонали пространството, за да го върнат след това укротено около омиротворяващата печка с кюнец - сърцето на работното обиталище на артиста.

За своите почитатели Володя Вълчев си остава Повелителят на пролетните води. Нищо друго освен струите на препускащи потоци не изразява така еднозначно неговото опиянение от магичността на движещите се маси цвят. Дори буквалното стичане на боите в неговите платна и акварели е част от живота на водата. А морето е среща на бурни потоци, връхлитащи от различни страни. Или е разпръснато на парчета под скалите на Камен бряг. И ако се появи човешко лице, то е с очи от вода и с коси от  вятър и се носи сред въздушни водовъртежи. Докато в мрачните задни планове отвъд могъщите диагонали сякаш  се стаяват парчета от мрака на падналия демон на Врубел – едно от любимите вдъхновения на Володя.

Свикнали сме да казваме, че художниците изследват своите теми, но Володя Вълчев не изследва, той направо се хвърля насред кипежа на талазите в саморазрушително спускане – безразсъден, вилнеещ, екстатично тържествуващ. И това въртене във водите продължава при него в една дълга поредица от картини, която той всъщност не спира до рисува до края. Дори когато успокоява палитрата си в привидната подреденост на замръзнали в ледени блокове условни пейзажи.

Един друг тип акварели строят титанични фигури от облаци и пара. Ефирни и могъщи едновременно, тези монохромни листи изненадват с монументалното си излъчване.

Едри и динамични са и натюрмортите на художника – с широките  лица на лилиуми, ириси, ябълки и нарове. Вихрушките на цвета не спират и във вазите, и във фоновите стени. Дори има една много силна серия, в която неволно се питаш това ириси ли са, или гигантски секвои, пронизващи облаците.

С годините художникът развива склонност да се потапя и в малките капки живот.
Накрая често гледа в краката си – във води без хоризонти, в стихнали блата. Търси отраженията, смълчава се пред пътя на дребните твари. И тогава създава едни от най-лиричните си неща - Пътят на мишката, Пътят на пеперудата. Близките му помнят колекцията от пеперуди и специалното му отношение към този медиатор между живота и смъртта. Особено силни са последните пеперуди – не така многоцветни, с небесна прозирност и сякаш съчленени от късове планински кристал. В пътя на пеперудата от последните му изложби мнозина провиждат разказа на Вовата за самия него.

Володя Вълчев рисуваше тревожната красота на енергиите на живота с много музика. Той беше художник, който чуваше звука на цвета. Сега е наш ред да се вслушаме. И да помълчим.

Нина Локмаджиева
Варна, 2010