Сурвакането е ритуал, който съществува още отпреди християнството, но продължава да съжителства в синхрон с него, тъй като се е „прикрепил“ към честванията на Васильовден или първия ден от овата година.

Според традицията, сурвакарите обикалят домовете в първия ден от новата година, за да нарекат добри думи за здраве, берекет и плодородие през следващата година.

Наричането става чрез добре познатата на всички сурвачка, която се използва за „налагане“ на стопаните на къщата в името на здравето и благоденствието.
Какво символизира сурвачката?

Сурвачката е изтъкана от символи. Всичко по нея има своето особено значение. Смята се, че сурвачката носи здраве, защото е направена от дрян – дървото, което цъфти още в края на януари. Според поверията то е много здраво, устойчиво и жилаво, което символизира крепкото здраве.

Сурвачката трябва да носи изобилие и плодородие. Затова специалната пръчка трябва да е окичена с множество плодове, семена, зърна, ядки и кравайчета. Много често в украсата на сурвачката присъства и овчата вълна, която символизира плодородието и множеството на стадата.

В някои краища на България на сурвачката се слагат още чемшир, парички и червени конци, които предпазват от уроки и злини.

Няма точно определен модел за създаване на сурвачката. Тя е различна в различните краища на България. Единственото важно е да няма изкуствени материали по сурвачката, които не носят никакъв ритуален смисъл.

Според строгите обичаи, изпълнявани от векове, сурвачките трябвало да бъдат изгорени след изпълняването на ритуала, както и всички обредни пособия. Днес, разбира се, могат да се приберат на сигурно място и да се използват следващата година.

Традиционно сурвакането е изпълнявано само от момчета или ергени, но днес и на момичетата се пада честта да сурвакат по-възрастните в семейството за здраве и късмет.

Ето и примерен обреден стих, изпълняван от сурвакарите:

„Сурва весела година,
догодина по-весела. Зелен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна,
живо-здраво догодина, до амина!“