На този ден Църквата почита паметта на светата мъченица Варвара. Тя е родена в Илиопол и е живяла по времето на император Максимилиан. Още като девойка е приела Христовата вяра. Подложена е на мъчения заедно с християнката Юлиана. И двете са осъдени на смърт заради вярата им. Погребани са от християнин, който построил над тях храм. Мощите на Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в софийската църква "Свето Преображение" в квартал "Лозенец".

Именници са Варвара, Варадин.

Варварица, Варваринден, Варвардан - в народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: ''Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава''. Тук в синтезиран вид е подсказано основното съдържание на обредността, типична за тези празници.

На Варвара жените подготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварев гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта. За омилостивяване на шарката, вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват. Празнува се за здравето на децата и стоката.