34 години след като дебютира на международната дипломатическа сцена в Ню Йорк, Ирина Бокова стремително се включи в най-силната предизборна надпревара на планетата - за генерален секретар на ООН. През 1982 г. тя застъпва като трети секретар на постоянното представителство на България в световната организация. През това време палачинката в нашия ъгъл на синята планета се завъртя - страната ни от виден член на СИВ и Варшавския договор се преквалифицира в новобранец в ЕС и НАТО. Преобръщането засегна София, като падането на комунистическия режим освен до появата на многопартийна система доведе и до екстремна смяна на поколенията в БСП. Виждаме Бокова през 90-а още в екипа на червената партия на Кръглата маса. Във Великото народно събрание тя е избрана за депутат от добруджанския край - Генерал Тошево. Пет години по-късно след спечелването на изборите през 1994 г. тя е назначена за зам.-министър на външните работи. В спечелилото си печална слава правителство на Жан Виденов с нейния ресор е свързана една от малкото ведри новини - подаването на молба за започване на интеграцията в Евросъюза. През есента на 1996 г. Ирина Бокова

е кандидат за вицепрезидент на левицата

в тандем с траколога проф. Иван Маразов. Именно опитната дипломатка компенсира непохватните политически прояви на професора, но в крайна сметка хиперинфлацията, верижните банкови фалити и хлебната криза поднасят победата на Петър Стоянов и СДС. В последвалия разкол в столетницата външният министър Георги Пирински хвърля оставка и Бокова е принудена временно да поеме Външно в условията на втвърдяване на кабинета и нарастваща международна изолация.

Впоследствие тя също се отдалечава от партията майка и известно време гравитира около евролевицата. През 2000 г. попада в "Клуб 100", включващ видни леви общественици, и от негово име е вкарана в гражданската квота на "Коалиция за България". Изкарва един мандат и при победата на Станишев през 2005 г. тя е изпратена като посланик в Париж. Тогава на практика приключва вътрешнополитическата й кариера. През това време Бокова се утвърди като европейски настроен социалдемократ и прагматик, който никога не изпада в крайности, истерии и самоцелни конфронтации. Въпреки гъвкавия подход тя преследва дългосрочните си цели със завидно търпение и постоянство. Почитта към нея е голяма и сред политическите й противници от десницата. През есента на 2009 г. Бокова е избрана за шеф на ЮНЕСКО след изключително оспорвана надпревара с египетския културен министър Фарук Хосни.

Така българката става първата жена, оглавила световната организация по образование, наука и култура. В централата в Париж тя бързо

си спечелва респект с перфектното владеене на английски, френски, испански и руски

- четири от шестте официални езика на ООН. Днес Бокова е най-силният коз, който може да извади България. Познава се лично с Обама и Путин, както и с редица световни лидери и парламентаристи в най-влиятелните страни. Запозната е с всички тънкости на дипломацията и с предисторията на повечето глобални конфликти. При добро разположение на звездите и на благоприятно развитие на придворните интриги в Вашингтон, Москва, Пекин, Лондон и Париж тя може да стане един от най-важните лидери във време на безпрецедентни кризи и предизвикателства.