Проф. Боян Дуранкев е икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. Специализирал е в САЩ и Германия, автор на повече от 70 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и Висшето училище по застраховане и финанси - София.

- Проф. Дуранкев, самоуби ли се в събота Гърция с решението да направи референдум за спасителния план?

- Самоуби се теорията за саморегулирането на пазарите и донякъде т.нар. либерална доктрина в нейния най-краен вариант. В случая Гърция предпочете да се довери на демокрацията и на референдума, отколкото на обещанията, че това е пореден спасителен план, който й се обещава, но може би ще доведе страната до много по-тежко положение, отколкото тя е в момента. Демокрацията донякъде излезе на преден план пред пазарите. Нещо, което със сигурност ще стресира доктринерите на ултралиберализма.

- Не мислите ли, че идеята на Ципрас за референдум е закъсняла и трябваше да се допита до народа по-рано?

- Вероятно референдумът ще се проведе точно навреме, тъй като преговорите бяха дълги и мъчителни. Очевидно с отстъпки от двете страни, но с по-малко от Брюксел и на Европейската централна банка (ЕЦБ). Зад Гърция стои поредица от други европейски страни като Испания и Португалия. Вероятно Франция и Италия също ще се наредят на тази верига. След 2008 г., в условията на икономическа криза, неспазването на европейските критерии вече достига едно доста високо ниво. Очевидно е, че тези, които са поемали подобни дългове, няма да могат да ги изчистят през следващите години до 2030 г. Видя се, че, първо, лекарят не постави правилната диагноза на европейските финанси, на кредитите и на дълговете на отделните страни и второ, което е по-лошо, с лечението се опита да убие пациента.
Нещо, което е недопустимо в случая с Гърция. Със сигурност, за да се стигне до някакво по-точно решение, ще трябва да се смени виждането на лекаря. Защото, ако сега направим сметка, при един първичен излишък от 3% от БВП със сигурност дългът ще се сведе до към под 100% от БВП за 2040-2050 г. Това е недопустимо като срок за погасяване на подобни дългове.

- Значи одобрявате решението на Ципрас за едностранно излизане от преговорите с Еврогрупата в събота?

- Когато пистолетът е опрян до челото ти, нямаш друг избор, освен да търсиш широко народно съгласие. В случая демокрацията се налага над пазарите.
До този момент в ЕС пазарите доминираха над демокрацията, включително и със сключването на настоящото Трансатлантическо споразумение без никакви допитвания до европейските граждани. Първият, който обаче размахва пръст на пазарите в полза на демокрацията, е Ципрас.
Със сигурност ефектът на доминото ще последва и в други страни членки на ЕС.

- Какви са възможните сценарии оттук нататък? Какви ще са последствията, ако гърците одобрят европейските предложения въпреки нежеланието на собственото си правителство?

- И да ги одобрят, и да не ги одобрят, това ще е победа на демокрацията. Ако ги одобрят, това ще означава поредно затягане на коланите за Гърция. Но да не забравяме, че в България не коланите са затегнати, а примката около шията на повечето българи е затегната, тъй като те живеят доста по-зле от гръцките граждани. Имам предвид населението в Северозападна България и хората, които имат доходи около и под минималните. ЕС трябва да изведе една много по-сериозна поука от случилото се - че той не е съюз на саморегулиращи се пазари, а на граждани, при които пазарите трябва да работят в интерес на гражданите и на обществата. Ако те не изпълняват тази функция, и ако ЕС не регулира и координира пазарите, това ще означава поход към бедствията за голяма част от съюза и по-нататък дори към разпадането му. Каквото и да се случи в Гърция, няма сценарий, който да обяснява как и по какъв юридически начин Атина би излязла от еврозоната и от ЕС. Гърците обаче не желаят излизане от ЕС, а промяна. Над 200 млн. граждани на ЕС сега гледат внимателно, защото и те са мечтатели за сериозна промяна, а Гърция им дава такъв шанс.

- Ако европейците и ЕЦБ приключат помощните програми за Гърция още на 30 юни и затворят кранчето за по-нататъшни помощи, какви ще са опциите пред страната тогава?

- Гърция със сигурност има не само план Б, но и план В. Това обаче със сигурност ще се отрази и на европейските финанси. Бумерангът винаги се завръща и удря. Отцепването на Гърция от европейските финанси и донякъде от ЕС ще усложни не по-малко ситуацията в самия съюз. Още повече че влияние все още има кризата в Украйна, последиците от която за ЕС е трудно да се изчислят, а вече е трудно и да се преглъщат. ЕС е на по-голям кръстопът, отколкото е Гърция.
А Гърция ще търси решение на собствените си проблеми, но ако гърците гласуват с "не" на референдума, те ще приемат собствен план на затягане на коланите, но не и на примката около шията си.

- Допускате ли фалит на Гърция?

- Фалитът е доста абстрактно понятие, защото фалит на държава като юридическо понятие не съществува в ЕС. Такъв сценарий не е предвиждан. Но даже да се обяви фалит, по-нататък гърците ще търсят мерки за постепенно погасяване на част от дълговете си. Така или иначе те трябва да върнат поне част от парите, за да се приеме, че Гърция е нормална и европейска държава.

- Каква рецепта ще работи за Гърция?

- Рецептата за Гърция се знае отдавна - споразумение, което да е силен компромис от страна и на Брюксел, и на Гърция. На кантара по-голяма тежест сега очевидно има Брюксел. Част от преговарящите не са склонни да направят по-сериозни отстъпки, може би защото знаят, че при втори спасителен план спасението ще е повече за някои европейски банки - германски, френски и други, отколкото за Гърция. Спасение за гърците означава постигане на пълна трудова заетост и висок икономически растеж, за да се връщат дълговете и да не се затегнат коланите до краен предел.

- Да, но как да се случи това в южната ни съседка?

- Със споразумение на компромиса и програма, която да изчисти нещата и да върне към нормалност гръцките финанси не по-късно от 2025 г. Нужен е план "Маршал 2" за проблемните и по-слабо развитите страни в ЕС като Гърция, Испания, България и Румъния.
Защото в Конституцията на ЕС е записано като първо условие постигането на пълна трудова заетост и благоденствие на европейските народи, а не просто връщане на някакви дългове. Всъщност е невъзможно да бъдат върнати дълговете, които гърците имат. Гърция просто няма никакъв шанс да се издължи.

- Ако Гърция напусне еврозоната, какви ще са последиците за ЕС? А за България?

- Последиците при евентуално напускане на гърците ще са за страните от еврозоната. Това ще разклати и устоите на еврото като стабилна валута. При условие, че нов световен ред вече не съществува и има възможност от възникване на нови валути по-стабилни от еврото като тази на БРИКС, ЕС ще бъде изправен пред доста по-сериозни проблеми от този с Гърция. Проблемът с еврото е сериозен. А що се отнася до съседните на Гърция страни и тези, които я свързват с ЕС като България и Румъния, условното затваряне на границите на Гърция за износ на капитали към други държави и за импорт на чужди стоки ще е стабилен удар. Това ще доведе до остра политическа и геополитическа криза, тъй като и ЕС и САЩ гледат към Гърция. Русия също ще гледа дали през Гърция няма да може да покаже, че е възможен друг модел на икономиката и обществото, а също и "Ислямската държава". На картата на Европа Гърция не е само страна, която има финансови затруднения при изплащането на дълговете си, а държава, която ще е илюстрира дали ЕС е в състояние да реши не много сложни, но все пак тежки проблеми.

- Има ли опасност за спестяванията на българите в гръцките банки у нас?

- След фалита на КТБ обстановката е спокойна. Но едно разклащане на международните пазари включително и на еврото, тъй като доста от банките и българите залагат на него, може да подейства дестабилизиращо на банковата ни система, без значение дали става дума за български, гръцки или каквито и да е чуждестранни банки. Врагът дебне отвсякъде и обикновено атакува там, където е най-слабото място. Най-лошото е, че "заразата" от Гърция, а именно тегленето на еврото, вече е повлияла и на други страни. Обръщането на парите в евро може би вече е диагноза и за голяма част от българските граждани, включително и прехвърлянето им в "бурканбанк". Всеки може на секундата онлайн да прехвърли левовете си в сметка в евро, проблемът е дали след това тези евро ще ги има. Когато гръм удари в Гърция, не само ехото от него ще се чуе в България, но е възможно да има и по-големи сътресения, не само у нас, но и в други страни.

- Съветвате ли българите да обърнат спестяванията си от евро в друга валута?

- В глобализиран свят, в който няма нищо сигурно, каквото и да правиш дори може да увеличиш несигурността. Особено когато еврото е застрашено от гръцката криза. Затова най-наложително за България е финансовото спокойствие, плащане на данъците, изсветляване на сивата икономика, включително и по-справедлива и силна държава, която да внесе социално и финансово спокойствие. Това поставя изключително трудни задачи пред сегашното сборно правителство, което не действа като един организъм.

- Ще спечели или ще загуби гръцкият народ от евентуална раздяла с ЕС?

- Гръцкият народ ще спечели само при референдум. Защото всеки референдум е печалба на демокрацията, следователно на народа. И при "да", и при "не" като резултат от допитването, гърците осъзнават, че ще трябва да затегнат колана. Но по-добре демокрация, отколкото оставяне на нещата на международния пазар и на международните банкстери.

- А на ЕС с Гърция или без нея ще му е по-добре?

- ЕС беше идея за обединяване на всички народи в една нова култура за просперитет и бъдещо благоденствие. Засега обаче това не се случва. Доказателство са и България, и Румъния, и Хърватия. Разширението на ЕС за някои страни закъсня, включително и за плановете за тяхното развитие. Дори да оцелее, ЕС ще се промени. Нужна е промяна на мисленето и координацията на действията в ЕС - не повече комисари по отделни функции, а повече предварителна координация, включително стратегическо планиране, каквото сега няма.

- Как очаквате да се развият събитията през тази съдбоносна за Гърция седмица?

- Ще изслушам и преценя внимателно какво ще кажат гърците на референдума. Едва тогава ще могат да се направят много сериозни заключения не само за гърците, но и за България. Накъде ще задуха вятърът и у нас. Ние сме в застой - нисък икономически растеж, социални и екологични проблеми. Затова подухването на вятъра от Гърция ще обърне със сигурност посоката на този застой в България, но при следващите избори у нас, не при местния вот.