Това показват данните от социологическо проучване на "Галъп Интернешънъл", проведено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа и реализирано с финансовата подкрепа на "Мтел". 37 на сто от сънародниците ни пък са готови да станат приемни родители, ако получават издръжка и заплата за отглеждането на детето. 20 на сто обаче се страхуват да поемат такава отговорност. А за 11 на сто от нашенците заплатата и издръжката не са от значение, ако станат приемни родители. Участниците в анкетата обаче признават, че за да поемат такъв ангажимент, трябва да са налице някои условия. За 41,2% е важно да имат близък контакт с малчугана, за да могат да го опознаят, преди да го вземат в дома си. 33% държат детето да няма заболявания или увреждания, а 23,3% - да няма трудности в поведението. 31,7% пък искат самите те да определят възрастта и етноса на детето, което ще подслонят.
Към края на март 2015 г. у нас приемните семейства са 2362, а в техните домове живеят 2304 българчета. Шампиони са в областите Шумен (187), Варна (175), Плевен и Монтана (144). Тревожно обаче е, че в богатата София броят на приемните семейства е едва 63. Друг тревожен факт, който социолозите отбелязват, е наличието на приемни родители, при които няма настанени деца или т.нар. чакащи. Техният брой е около 600, като най-много са в област Пазарджик (46). "Одобрени са, но никой не работи с тях върху нагласите им към това да приемат по-голямо на възраст дете или такова с увреждания например", обяснява Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ). Друг проблем, който е констатиран в изследването на "Галъп", са и заличените от регистри семейства - 554. Броят им се увеличава, като причините за това са основно две: част от семействата стават осиновители на приемните си деца, а друга част не успяват да се справят с раздялата с малчуганите поради липсата на подкрепа и така системата ги обявява за "несправили се".
Наблюдения на НАПГ показват, че децата в приемна грижа са предимно малки момичета от български произход, на възраст между 2 и 5 г. 2 от 3 деца, поверени на "професионални родители", са от български етнически произход, а все повече малчугани попадат в семействата заради насилие, неглижиране и бедност в родния си дом. Според асоциацията приемните родители у нас са традиционни семейства, с двама партньори, между 40 и 50 г., които са завършили средно образование и са отгледали поне едно дете. Водеща мотивация за това да се заемат с тази мисия е личното им разбиране, че трябва да се помогнат на малчуган в беда. "Спасяваш държавата от един потенциален престъпник и и подаряваш един стойностен гражданин", споделят родители по време на изследването.
За съжаление не липсват и проблеми, с които приемните семейства се сблъскват. "Главният от тях е привързването към децата. Разбира се, то е обичайно, но е отговорност на социалните работници да подготвят родителите за предстоящата раздяла", коментират от НАПГ. Етническите предразсъдъци, неприемащата среда (училище/детска градина), невъзможността за пътуване в чужбина, липсата на адекватна медицинска информация и процесът на осиновяване продължават да са сред пречките, с които родителите трябва се справят всеки ден.