Миналата седмица в Обществен враг номер 1 набързо се превърна младата бургазлийка Анджелика Петрова. "Бяхме няколко човека, когато качихме снимка на великденския заек във Фейсбук". После пийнахме за празника и решихме да се помайтапим с наши приятели, че сме сготвили кучето", обясни по-късно тя пред агенция. Същата вечер за броени минути "новината" се подхваща от жълтите сайтове и долита до цяла все още неотрезняла България.
Праведният гняв на виртуалната инквизиция се изсипа светкавично върху Анджелика и нейното семейство - заплахите за убийства и страшните клетви са само най-изисканата част от получените от нея стотици лични съобщения и коментари в някои бързоръки писачи. Анджелика бе принудена да си изтрие профила в социалната мрежа да докаже със снимков материал, че пинчерът Томи е жив и здрав. Още дълго жената ще се оглежда по улиците за някой изперкал кинолог, който не е схванал шегата и не е забелязал последвалото опровержение.
През последните години електронната паяжина предоставя ежесекундно материал на бдителните граждани за анатемосване - неприлични снимки, компромати, течове на поверителни документи, глупави изцепки на пдтребители, пропагандни трикове, съзнателни провокации и теории на конспирации.
Общественото мнение залита по най-солените манджи
- държавна чиновничка по бельо, полуголи моми на партиен митинг, олигарх, зографисан в църква, поп л луксозна лимузина, бежанци-канибали, самолети, ръсещи кемтрейлс, зверства над животни, пияни ученици поругават национални символи, цигани с брадви, ГМО мутанти, кърмачки в мола, "бисери" на министри, фалшиви протестиращи, та чак до цъфнала магнолията на Бойко.
Прогресивната общественост дни и седмици наред се занимава с обективно маловажни проблеми и събития, които получават изключително раздразнение и допълнително се раздухват до масова истерия. През 1972 г. социологът Стенли Коен нарича този обществен феномен - "морална паника". Най-често в такива случаи ядосаните хора виждат в преувеличената случка, личността или групата отчетлива заплаха за моралните устои и интересите на обществото. Реагира се с направо с призиви за затвор, смърт и възмездие. Скандалите често са наполовина или изцяло измислени или опаковани в безотговорни клишета от медиите. Най-важното, тези зашеметяващи дандании затихват неочаквано бързо и оставят само бегла следа в съзнанието на публиката. Време е да се обърнем към следващия, още по-тлъст невиждан скандал, "взривил Фейсбука". С течение на времето наркотичният ефект на сензациите започва да оплита мозъците все по-силно.
Човешкото око ожаднява за още грях, кръв, секс и зрелища
По правило технологията на "моралната паника" се използва умело от пропагандистите на властта за отвличане на вниманието на хората по-насъщни и тревожни проблеми. Част от населението безотказно се разтоварва като сочи с пръст, сатанизира, осъжда и линчува виртуално прегрешилите сънародници.
Модерните общества живеят в среда на преувеличени сензации и псевдоновини от половин век насам, опитомили са ги и са се научили донякъде да отсяват зърното от плявата, значителното от маловажното. С навлизането на интернет обаче се промени механизмът за възникването, разпространението и контролирането на масовите истерии. Те вече не са привилегии на големите медии, колкото на блогосферата и социалните мрежи, тоест корпорациите и правителствата вече не могат да ги управляват докрай, а понякога и те стават техни мишени. Днес изобличителите на опасности и зли сили и доброволни защитници на добрите нрави патрулират в интернет денонощно. Затова можем да спим спокойно, но след еуфорията от моралния линч настъпва утрото на махмурлука, когато ще се чудим кого да мразим.
