Хористите от "Йоан Кукузел" изправиха на крака 1200 души в "Нотр Дам" на концерта миналия петък в прочутата парижка катедрала. Триумфът им се вписа от БГ инвазията във френската столица, съпътстваща откриването на тракийската изложба в Лувъра. "Гласовете на вашите певци са божествени - зная, че ги наричат ангелогласни. Но не съм убеден, че ангелите пеят толкова прекрасно като тях. Българите превзеха не само "Нотр Дам", но и нашите сърца.

Песнопенията им ни накараха да общуваме с Бога", каза монсеньор Патрик Жакен, ректорът архиепископ на катедралата. Сега хорът остана без двама от своите артисти. Георги Петров напусна, недоволен от финикийските знаци за парижкото турне - 35 евро командировъчни на ден. Но без хонорар - каквато е била договорката между министъра на културата Вежди Рашидов и ръководителя на хора Димитър Димитров.
Останалите 12 колеги не се чувстват по-добре от тях.

Хорът за старинна църковна музика "Йоан Кукузел" е създадена през 1967 г. от Таня Христова, режисьор в Студиата за документални филми. Тогава по нейна покана в състава се включват петима студенти от Духовната академия в София - Симеон Димитров (днес патриарх Неофит), Димитър Димитров (негов брат, който е диригент на ансамбъла), Иван Желев (по-късно професор по богословие), Христо Иванов (сегашният Тивериополски епископ Тихон, председател на църковното настоятелство на "Свети Александър Невски") и Тоско Казакин (сега свещеник в столичната катедрала "Света Неделя"). Пак по това време Христова участва в създаването на филма за Кукузел - "Ангелогласният". Камерната група постига световна известност. Нейни плочи се издават в САЩ, Франция и другаде по света.

Партийните величия се хвалят с тях и ги подаряват на високопоставени чужденци. Самата Таня Христова разказва в интервю, че лично Людмила Живкова, носейки плоча със записи на хора, казала: "Вие не знаете какво сте направили! Извадили сте от бабините ракли нещо забравено!". Дъщерята на някогашния Първи се разпорежда да има два хора и така през 1979 г. квинтетът е разсечен на две. Ръководител на единия ансамбъл остава Таня Христова, а диригент на другия - Димитър Димитров. През 1986-та "Йоан Кукузел" на Христова е разпуснат, а "Свети Йоан Кукузел - Ангелогласният", под ръководството на маестро Димитров, съществува и досега.

По време на социализма Комитетът за култура е бил техен работодател. Днес ансамбълът разчита на спонсори и заплащане на гастролите му от този, който ги е поканил за концерт. Никой от певците не получава заплата за това, че пее в хора. Голямата заслуга на формацията е, че за първи път изнася на сцена - в България и чужбина - старинните православни наши песнопения. Освен това ги издирва и възстановява.

Ансамбълът е имал честта да изнесе концерти в двореца "Хофбург" за австрийския президент и в Рим - за италианския му колега. Четири пъти пеят пред папа Йоан Павел II. Първият е през 1982-ра в неговия официален кабинет във Ватикана. После - по време на публичната му аудиенция на площад "Свети Петър" пред многохилядни поклоници от цял свят на 23 май 1985-та и през есента на същата година в представителната зала на Ватикана "Павел VI". Пеят пред него и 20 години по-късно при историческото първо посещение на римокатолически папа в православна България.

"Йоан Кукузел-Ангелогласният" бе първият състав, поканен да изнесе цикъл от църковно-православни концерти в Русия по случай 1000 години от приемане на християнството там.
На 30 ноември 2006 г. Ангелогласните са поканени за концерт в църквата "Санта Мария Маджоре" в Рим във връзка с приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз. Радио Ватикан записва изпълненията и ги издава на диск.

Нерядко ансамбълът звучи и в наши исторически филми. Хорът е познат в Швейцария като участник в концертните изпълнения на операта "Едип цар" от Игор Стравински и в "Парсифал" от Вагнер на театъра в Берн.
Във визитката на състава има 5 грамофонни дългосвирещи плочи, 5 аудиокасети и 7 СD-та.
Ръководителят и диригент на "кукузелите" маестро Димитров има димпломи от Духовната академия и Консерваторията. Дългогодишен преподавател е по църковна музика в Богословския факултет на Софийския университет.
Той е и главен диригент на представителния смесен хор при патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски".

Пеещият пастир

Българската православна църква почита на първи октомври свети Йоан Кукузел. Ангелогласният - така са нарекли още на младини светеца. Роден от българка през 1280 г., магистърът на магистрите и пръв императорски певец във Византия, е пеел нежно. С магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.

В "Житието" на светеца, съставено в края на XIV в., се разказва как талантливият младеж бил изпратен да изучава Свещеното писание в дворцовото певческо училище в Константинопол (Цариград), където скоро станал любимец на императора. Той пожелал да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие. Затова тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир "Свети Атанасий". Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо.

Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо - пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Въпреки настояванията на императора, който научил къде се намира, Йоан останал в манастира. Там той създал своите 90 безсмъртни произведения. Най-известната му творба е "Полиелей на българката" и е посветена на майка му. "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" са също негови творения.

Свети Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо, наричано още "Кукузелево" - с повече нюанси и по-разбираемо. Обновява византийската музика с български интонации. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители. Добри Немиров пише романа "Ангелогласният" през 1938 година.